Иран отбелязва днес 43-ата годишнина от превземането на посолството на Съединените щати в Техеран след Ислямската революция, предаде Асошиейтед прес, съобщи БТА.
Агенцията отбелязва, че това става в момент, когато докато управляващите духовници в Иран са изправени пред общонационални протести след смъртта на 22-годишна жена, задържана от нравствената полиция.
Иранска държавна телевизия излъчи на живо кадри от различни демонстрации в подкрепа на властите. Участници в такава проява в Техеран държаха плакати, на които са изобразени ирански безпилотни летателни апарати, които Русия сега използва, за да поразява цели във войната с Украйна, отбелязва АП.
Някои от демонстрантите носеха чучела с лика на френския президент Еманюел Макрон и на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Множеството скандираше: „Смърт за Америка! Смърт за Израел!“ Но докато демонстрацията в иранската столица изглеждаше голяма, а жени, облечени в строго определено според иранските норми облекло, развяваха знамето на Ислямската република, останалите контрапротести в страната изглеждаха по-малки, като на кадрите се виждаха само по няколко десетки души, посочва АП. Иранският президент Ебрахим Раиси произнесе реч пред бившото американско посолство в Техеран по повод годишнината.
Протестите, които разтърсват Иран вече повече от шест седмици след смъртта на Махса Амини, са едно от най-големите предизвикателства за управляващите духовници, откакто те завзеха властта след Ислямската революция през 1979 г. От началото на размириците бяха убити най-малко 300 демонстранти и бяха задържани близо 14 000 души, сочат данни на група активисти, която следи репресиите срещу протестното движение в Иран. Хардлайнерите в Иран отдавна изпращат с автобуси държавни служители и други хора на демонстрациите, на които студенти и други хора се събират на улица „Талекани“ в центъра на столицата по случай годишнината от превземането на американското посолство на 4 ноември 1979 г. Тази година обаче управляващите духовници се надяват да използват случая, за да активизират твърдолинейната си база, отбелязва АП. На някои от плакатите на контрапротестите пишеше „Ние се подчиняваме на лидера“, имайки предвид 83-годишния върховен лидер аятолах Али Хаманей, който има последната дума по всички държавни въпроси в Иран.
Hа 4 ноември 1979 г. студенти демонстранти прескачат оградата на американското посолство в Техеран, разгневени от факта, че тогавашният президент на САЩ Джими Картър позволява на тежкоболния шах Мохамад Реза Пахлави да се лекува от рак в Съединените щати. Малко след това те превземат целия дипломатически комплекс. Няколко служители на дипломатическото представителство успяват да избягат и се скриват в дома на канадския посланик в Иран, след което напускат страната с помощта на ЦРУ – история, пресъздадена във филма „Арго“ от 2012 г.
Кризата, продължила 444 дни, разтърсва Съединените щати, като всяка вечер по телевизионните канали в цялата страна се излъчват кадри на заложници със завързани очи. В крайна сметка Иран освобождава всички заложници в деня, когато Джими Картър предава президентския пост на Роналд Рейгън през 1981 г.
Враждата между Иран и САЩ се засилва и отслабва в десетилетията след инцидента. През 2015 г. световните сили, включително САЩ, постигнаха с Иран споразумение, което драстично ограничи ядрената му програма в замяна на отменянето на международните санкции срещу него. През 2018 г. обаче тогавашният американски президент Доналд Тръмп едностранно оттегли Съединените щати от сделката, предизвиквайки напрежение, което продължава и до този момент. На митинг в Калифорния вчера преди междинните избори в САЩ президентът Джо Байдън прекъсна речта си, за да се обърне към група от хора, размахващи мобилните си телефона, на които бе изписано „Освободете Иран“. „Не се притеснявайте, ние ще освободим Иран. Те ще се освободят съвсем скоро“, каза Байдън, докато наоколо се стичаха десетки демонстранти с плакати в подкрепа на протестите в Иран.
В речта си пред бившото американско посолство в Техеран иранският президент Ебрахим Раиси коментира днес думите на Байдън. „Може би той каза това поради липса на концентрация… Той каза, че се стреми да освободи Иран“, заяви Раиси. „Господин президент! Иран бе освободен преди 43 години и е твърдо решен да не се превръща отново във ваш пленник“, подчерта иранският президент.
Байдън каза още вчера, че е искал да върне Съединените щати в иранската ядрена сделка, но преговорите по въпроса са се провалили. От началото на протестите в Иран в средата на септември позицията на САЩ изглежда се втвърди, като представители на администрацията на Байдън заявиха, че възобновяването на споразумението не е приоритет, на фона на демонстрациите, отбелязва АП.
Днес някои участници в контрапротестите в Иран държаха плакати, на които бяха изобразени атоми, като напомняне, че страната е по-близо от всякога до обогатяването на уран до равнища, при които може да бъде използван за ядрено оръжие. Експерти предупреждават, че Техеран вече има достатъчно обогатен уран за поне една ядрена бойна глава, въпреки че настоява, че програмата му е за мирни цели.