Текстът е публикуван в „Свободна Европа“/ автор: Борис Митов
Трима души се смятат за взаимна опора един на друг, но изведнъж се представят и за контрол един на друг. В момента прокуратурата проверява Сотир Цацаров, антикорупционната комисия проверява Иван Гешев, а двете заедно проверяват Делян Пеевски.
Правителството пък публикува законопроект, който трябва да сложи край на специализираното правосъдие. През последните две седмици най-големите скептици в България сякаш получиха сламката, за която дълго време са искали да се хванат. Изведнъж хората, които досега изглеждаха недосегаеми, едновременно се оказаха обект на проверки.
Означава ли това, че съдебната реформа се случва още преди да е гласувана в парламента? Преди да сметнем въпроса за смешен, нека се вгледаме в моментната ситуация. Близо два месеца след клетвата на новото правителство, дошло на власт с обещание да премахне “бухалките” и корупционните схеми на старата власт, обществото все още е в очакване на първите реални действия.
От края на миналата седмица е в ход обществено обсъждане на бъдещите промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които трябва да премахнат специализираните съдилища и прокуратури, а малко преди това председателят на набелязаната за преструктуриране антикорупционна комисия (КПКОНПИ) Сотир Цацаров сам подаде оставка.
Изненадващото му решение изпревари с един ден изявление на премиера Кирил Петков, че достъпът до секретна информация на Цацаров е отнет от ДАНС, заради което пък шефът на КПКОНПИ поиска прокуратурата да установи дали е извършил някакво престъпление. Междувременно управляващото мнозинство в парламента нееднократно призова главния прокурор Иван Гешев да се оттегли, давайки да се разбере, че планира ограничаване на правомощията му. Обмисля се дори нова поправка в конституцията, свързана със структурата на държавното обвинение, ако бъдат събрани поне 160 гласа в парламента.
На този фон КПКОНПИ обяви, че изисква всички сигнали за нарушения на Гешев, които новата правосъдна министърка Надежда Йорданова твърди, че е наследила, а Специализираната прокуратура сама реши да образувала проверка срещу санкционирания за корупция от САЩ депутат от ДПС Делян Пеевски. При това – заради публикация във в. “Капитал”, който съпартийците на Пеевски сочат за ядро на олигархичен кръг около издателя му Иво Прокопиев.
Проверката няма значение, ако не прерасне в разследване
Според бившия обвинител от Софийската градска прокуратура, бивш зам.-министър на правосъдието и настоящ експерт от Антикорупционния фонд Андрей Янкулов би било пресилено да се мисли, че става въпрос за активизиране на разследващите, защото подобни проверки са правени много пъти и преди. Като аргумент той припомня изказването на бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, че Пеевски е “или най-проверяваният и най-чистият човек в държавата, или има много добри адвокати и счетоводители”.
“Отдаването на прекомерно значение на това, че някой правел някаква проверка, на мен ми се струва пресилено. Реално всичко това би имало някакво значение, ако има образувано наказателно производство, разследването е достигнало до някакви доказателства за конкретно лице от изброените и се стигне до привличане към наказателна отговорност”, коментира Янкулов пред Свободна Европа.
По думите му в случая на Цацаров, например, става въпрос за формална проверка, тъй като, ако имаше данни за някакво престъпление, Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС), която му отне секретния достъп, сама трябваше да сезира прокуратурата. “Това, че му е отнет допускът до класифицирана информация, не значи автоматично, че това е станало заради данни за извършено престъпление, които някой да трябва да проверява. Това е по-скоро медийно поведение – за пред обществеността ще се проверим, за да излезе, че всичко е точно”, прогнозира бившият обвинител.
“А това, че Цацаров изисква сигналите срещу Гешев, за да прави проверки – първо, не е ясно дали всички тези сигнали са от компетентността на КПКОНПИ. Второ, тази комисия може да направи някаква предварителна проверка за корупционно поведение с оглед събиране на достатъчно данни и пак трябва да изпрати на прокуратурата, която да реши дали вече да образува същинско разследване. Тоест – това, че комисията ще проверява някакви сигнали, само по себе си, нищо не означава”, добавя Янкулов.
Политическа конюнктура и бавене на време
Директорката на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер пък е на мнение, че обществото обикновено става свидетел на подобно активизиране на тези институции, когато “те са заплашени или притеснени от нещо”. Тя отбелязва, че в случая не може да бъде подмината смяната на политическата конюнктура и намеренията на новите управляващи за реформа в КПКОНПИ и закриване на спецправосъдието.
“Как ще се движат проверките ще зависи до голяма степен от това как се развиват нещата в парламента. До 11 февруари имаме срок за представяне на становища за промените в ЗСВ. След това този законопроект трябва да влезе в парламента. Междувременно публичното оповестяване на проверки ще продължи и ще се движи със скоростта, с която се движи законопроектът”, казва тя. Шефката на БИПИ не очаква развитието на подобни проверки да доведе до реално ангажиране на наказателна отговорност на Гешев, Цацаров или Пеевски, защото по думите ѝ става въпрос по-скоро за “прах в очите, отколкото за някакво автентично желание да се стигне до дъното на корупция или конфликт на интереси”.
Биляна Вегертседер смята, че основен фактор за тези действия на прокуратурата и КПКОНПИ е промяната в политическата конюнктура, за което свидетелства и промяната в отношението на Гешев към европейското наблюдение над България. Докато през 2019 г. той беше на мнение, че евродокладите по механизма за сътрудничество и оценка се ползват само за “вътрешнополитически цели”, то през миналата седмица главният прокурор директно се обяви за по-строг мониторинг на страната от Брюксел за върховенство на закона. Впоследствие Гешев поиска Еврокомисията да направи анализ на делата, представляващи висок обществен интерес, по които работи спецпрокуратурата.
Директораката на БИПИ смята, че единствената цел на тази идея е да забави “процесите със законодателните промени, целящи разформироване и преформатиране на специализираното правосъдие”. “Другата опорка, която се върти е, че главният прокурор е просто административен ръководител на административните ръководители в прокуратурата. Очевидно той не обвързва строгия мониторинг с някакви санкции по отношение на България, за него строгият мониторинг е обвързан с удължаване във времето на дискусията за промените, които биха засегнали йерархичната пирамида в прокуратурата”, казва Биляна Гяурова-Вегертседер.
Правната експертка от Института за пазарна икономика Екатерина Баксанова споделя мнението ѝ, че основна причина за паралелните проверки на Гешев, Цацаров и Пеевски са именно намеренията на новите управляващи за съдебна реформа. “Малко ми напомнят тези участници на папури – те се развиват в тинеста почва и, когато духне вятър, те се навеждат по посока на вятъра, но никога не се чупят.”
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.