Енергийната стратегия, представена от Президента, влиза в противоречие със стратегията на ЕС, а предоговарянето на Плана за възстановяване и развитие ще доведе до загуба на средства за България от порядъка на 70-80%. Това каза Юлиан Войнов, икономист, пред Bloomberg TV Bulgaria.
Новата енергийна стратегия на България, представена преди дни от Президента и енергийния министър, влиза в противоречие със стратегията на Европейския съюз. Това може да не е проблем от гледна точка на това, че ние сме независима страна и трябва да развиваме собствени мощности, но въпросът е, че когато целият свят върви в една посока, а ние се опитваме да правим нещо различно с очакването, че това ще бъде подкрепено – това е неадекватно, заяви той.
За предоговарянето на Плана за възстановяване и развитие, при положение че сме поели един ангажимент, от който ще се отметнем, още повече, че има заделени пари за плавен преход от Европа и други средства, които могат да бъдат инвестирани в бъдещето на хората, които излязоха да протестират пред Марица Изток, икономистът каза: „Ако наистина се тръгне в тази посока България ще загуби сериозни средства от порядъка на 70-80%“.
„Какво се цели с това предоговаряне – да се промени датата на затваряне на въглищните централи. Не изобщо да се премахне тяхното затваряне, а да се отложи с няколко години. Това не решава никакъв сериозен проблем на България, а същевременно в момент, в който страната ни се нуждае от тези средства и когато в целия свят се правят такива трансформации, ние се отказваме“. „При всички положения това не е добро решение за България“.
„Решенията, изложени в стратегията тепърва ще бъдат обсъждани на високо европейско ниво, ще се говори за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Темата за строителство на нова АЕЦ е толкова остаряла, толкова много аргументи са се казали срещу изграждането на такава централа, че не знам защо пак трябва да се коментира. Конюнктурата, такава, каквато беше през последните няколко месеца, се променя. Виждаме го в момента – цената на газа и на електроенергията нямат нищо общо с това, което беше преди няколко месеца и държавната компания „Марица Изток 2″ започва да работи вече на загуба и отново да трупа загуби“, каза Войнов.
По думите му цените се „връщат от необичайните си нива“ и този вид електроенергия, която се базира на тежки мощности, отново буди много въпроси. „Друго, което бе направено, е, че се прие закон за изграждане на фотоволтаични мощности върху покривите на хората (до 10 киловата). Ако наистина масово хората започнат да изграждат такива фотоволтаици, какво се случва с останалите мощности, които тепърва ще се изграждат?“
Не е особено разумно да се формулира стратегия, която е базирана единствено на факта, че съседните страни имали много голям дял в тяхната енергийна структура на ВЕИ и поради тази причина България трябва да построи базови мощности, които в случай на недостиг трябва да доставят енергия на съседни страни за износ, добави събеседникът.
За коментарите от Давос, че Европа може и да избегне техническа рецесия Войнов обясни, че тази прогноза се подкрепя от новините от началото на тази година, които са обнадеждаващи. „Забелязва се сериозен тренд за спад на инфлацията, който започна в края на миналата година и в някои държави продължава вече два-три месеца“.
За България изнесените от НСИ данни за декември показват, че „процесите, които на годишна база се отразяват от този индекс, вече са достигнали своя пик и са го отминали“. „Ние вече трети пореден месец имаме забавяне на инфлацията, въпреки че за ноември и декември тя е една и съща“.
„Минали сме билото и в момента сме в някакво плато. Тепърва ще наблюдаваме спускане надолу. Инфлацията през януари, февруари, март миналата година вече бе набрала скорост и в момента виждаме промените на месечна база, които вече са под един процент. Това автоматично говори, че не само имаме забавяне на инфлацията, но и годишно намаление“.
Една от причините инфлацията за декември месец да се задържи на едно ниво с ноемврийската е, че се повишиха малко цените на газа, поради глобалната конюнктура и начина, по който се образуват цените на „Булгаргаз“. Но сега на борсите сме на нива, които виждахме през 2021 година, допълни събеседникът.
Имайки предвид това, че една от основните причини за инфлацията в Европа е цената на енергоносителите и най-вече на газа (те формираха около 50-60% от целия инфлационен натиск през миналата година), намалението на тази компонента на инфлационния индекс неминуемо ще доведе до намаляване на инфлацията, каза още гостът. „Това от своя страна ще забави реакцията на централните банки за увеличаване на лихвените проценти. В следствие на това влиянието на потребителското търсене ще бъде по-малко от очакваното, а точно това е факторът за избягване на рецесията“.
„Към това трябва да добавим и ситуацията в Китай, където бе премахната политиката за нулев Covid и потреблението се завръща, въпреки че се появиха други проблеми с големия брой заразени. При всички случаи това са все фактори, които повишават очакванията за по-добро икономическо развитие и може би избягване на рецесията, за която непрекъснато се говори“.
Разбира се има и други фактори, които влияят на инфлацията, предупреди гостът. „Другият фактор са международните помощи. Здравната криза и помощите, които бяха изляти, бяха огромни. За САЩ например те са около 15% от БВП на страната. В ЕС те са по-малко“.
„За разлика от предишните кризи (напр. през 2008-2009 година), когато огромен ресурс от такъв порядък се изля в банковата система с цел насърчаване тегленето на кредити и инвестиции, сега тези средства се изляха в сметките на потребителите и те имаха възможност веднага да излязат на пазара и да похарчат тези пари. Поради тази причина се получиха две следствия – огромно търсене на стоки, изстреляха се цените и на фондовите пазари, както и при криптовалутите. От друга страна, въпреки увеличението на лихвите на централните банки, рецесията не настъпва“.
За влиянието на войната в Украйна върху икономическата конюнктура в момента Юлиян Войнов заяви, че то е „намаляло съществено“ в сравнение с първите месеци след инвазията. „Една огромна част от икономическите последствия са преодолени“.