Политически совалки за бюджета за идната година – ще се разберат ли партиите?
„Миналата година беше същото, но тогава ситуацията беше по-различна, защото се влезе в новата година със стария бюджет. Но се влезе с ясно съставено мнозинство в парламента, което вече беше излъчило кабинет и просто му трябваше технологично време, за да изготви новия бюджет“, заяви икономистът Георги Ганев в студиото на „Денят ON AIR“.
Според него аргументът на служебния кабинет, че ще се разпищолят политиците, е аргумент, не бива да се пренебрегва, но не е сигурно, че наистина ще се случи така.
„Базов бюджет означава с груби очертания и вече в самия парламент да придобие някаква форма – да не е много силно от самия кабинет повлиян бюджетът. Очевидно е, че към момента кабинетът няма намерение и такъв бюджет да внася“, категоричен е гостът пред Bulgaria ON AIR.
Ганев смята, че разликите между партиите са позитивен сигнал, защото се очертава тенденция „Продължаваме промяната“ да се превръща в нормалната модерна лявоцентристка сила в България, а ДБ очевидно е дясноцентристка и е напълно нормално двете да имат сериозни търкания по бюджетни въпроси.
„Като залагане на умерени дефицити и на фискална дисциплина наистина има общо между ГЕРБ и ДБ. Може би разликата е, че зад фискалната дисциплина при начина на бюджетиране последните години при ГЕРБ се отваряше възможност за порочни кръгове и харчения. Не би трябвало в един бюджет, в който участва ДБ, да е възможно някой да тегли в чували десетки милиони левове, за да разплаща магистрали“, коментира Ганев.
По думите му, каквото и да се прави с минималната работна заплата и с вдигането на пенсиите, ако не се произвежда така, че да има какво да купят тези пари, хората няма да живеят по-добре.
„Дори кабинетът да се отказва да внесе някакъв бюджет с аргумента, че не може да залага политики, защото това е работа на парламента, трябва да даде на парламента макроикономическата средносрочна прогноза, в рамките на която да може да се правят планове, дори да е в сценария им. Трябва да се даде една картина, която да ориентира парламента“, посочи гостът.
Той констатира, че ако БВП отиде над 180 млрд. за 2023 г., бюджетният дефицит сам ще падне. Ганев определи това като реалистична възможност дори със забавяне на инфлацията и тогава тазгодишният заложен дефицит може да отиде на 3% и ще трябва да се изпълнява. Той уточни, че какъв дълг ще ни е необходим за следващата година, също зависи от това с какъв вариант на бюджета за 2022 г. ще се влезе в 2023 г.
Според него, ако не влезем в Еврозоната на 1 януари 2024 г., прозорецът се затваря и България ще трябва да се позиционира в по-далечен план да стане член и предположи, че следващата възможна дата ще е към края на десетилетието.