Кризата на партиите води и до дебата за смяната на формата на държавно управление. Това обясни пред БНР доц. Христо Паунов, който е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и в УНСС.
„При един разнороден парламент не може партиите да се разберат дори по основни въпроси. Народните представители трябва да разберат, че основната функция на НС е законодателна. Има и друга много важна функция, която те почти забравиха-сформирането на висши органи и подмяната на техния състав, когато им изтече мандата. Когато тези неща не се вършат от парламента, това налива вода в мелницата, наречена „промяна на формата на държавно управление“.
Днес представителите на Инициативен комитет за организиране и координиране на подписка за провеждане на национален референдум внася уведомление до председателя на НС, че започва подписка по въпроса „Подкрепяте ли провеждане на избори за Велико НС, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска“.
Референдум от това естество е допустим само от формална гледна точка, обясни в предаването „Преди всички“ доц. Паунов.
„Това обаче не е рационално и такова решение на НС за провеждането му може да се атакува. Има определен ред за свикване на Велико НС. Той не предвижда провеждането на референдум“
Конституцията възлага на президента резервна функция по съставяне на служебно правителство и разпускане на НС, напомни преподавателят по Конституционно право.
„Това се случва поради факта, че няма жизнеспособност в парламента и не може да има редовно правителство. След като се върне и третия проучвателен мандат президентът трябва да издаде два указа- с единия да определи датата на изборите и да разпусне НС, а с другия да назначи служебно правителство“.
Има два текста, с които президентът трябва да се съобрази, посочи той.
„Те са на различни места. Единият е в Конституцията – член 64, алинея 3, който казва, че до два месеца трябва да се проведат избори, но имаме и един текст в Изборния кодекс – член 4, алинея 1, който посочва, че изборите за парламент се насрочват от президента не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Той трябва да се съобрази с тези два текста и да направи тайминг. Би било добре в края на януари той да издаде указа. НС да бъде разпуснато от 1 февруари. Изборите да бъдат насрочени на 2 април“
Доц. Паунов напомни колко дълъг е бил живота на предишните парламенти.
„45-тото НС работи само 26 дни. 46-тото – около два месеца. Сегашното НС работи активно около 3 месеца. Виждаме една много голяма дезорганизация на мнозинството в парламента. Тя води до неспособност да се излъчи правителство. Президентът им даде доста голям толеранс от време да направят опити да сформират правителство, което да бъде отговорно пред парламента. Живеем в условията на парламентарна република, при която трябва да се формира правителство от НС, което да бъде отговорно пред парламента. Когато имаме кризисна ситуация и не може да се хомогенизира парламентарното мнозинство Конституцията дава възможност на президента да връчи проучвателни мандати и да сформира служебно правителство“.
Президентът може да разпусне парламента чак след като се изчерпат всички конституционни възможности за съставяне на правителство, посочи доц. Паунов.
„Държавният глава не може да разпуска парламента, ако се намира в последните 3 месеца от неговия мандат“.
Ако не са доволни политиците, че има служебно правителство, да променят Конституцията, заяви още преподавателят по конституционно право.