Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович благодари снощи на всички държави членки на ЕС за единодушната им подкрепа за присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство, предаде Хина.
На пресконференция след като Съветът на ЕС по вътрешни работи и правосъдието потвърди, че Хърватия става 27-ият член на Шенгенското пространство, Пленкович похвали правителството и сътрудниците си за това, че са работили усилено.
„Това е страхотна година на постижения“, каза той, цитирайки успехите на кабинета си тази година, включително откриването на моста Пелешац и присъединяването към Шенгенското пространство и еврозоната от 1 януари 2023 г.
„Не знам за друга държава, която да е влязла в двете зони в един и същи ден“, добави той.
Говорейки за това колко важно е на членството в Шенген, той каза, че 80 процента от външната търговия на Хърватия се генерира със страни от Шенген и че 75 процента от туристите, посещаващи Хърватия, идват от тези държави.
Хърватският министър на вътрешните работи Давор Божинович оцени, че присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство е резултат от големите усилия на всички нива и още едно доказателство за традицията на Хърватия да се справя, когато е най-трудно.
Същевременно осем водещи международните правозащитни организации определиха решението на ЕС за влизане на Хърватия в Шенген като лош прецедент за бъдещото разширяване на това пространство, тъй като с отношението си към мигрантите хърватските власти и граничната полиция нарушават правото на ЕС и международното право. Според тях хърватската полиция използва насилие срещу безпомощни хора, включително малтретиране и изтезания.
В изявление, публикувано вчера, правозащитните организации, сред които „Амнести интернешънъл“ и „Хюмън райтс уоч“, настояват за реформа на хърватския механизъм за наблюдение на границите и призовават да се гарантира, че нарушенията на правата на човека се разследват бързо и задълбочено от компетентните органи.
Организациите отбелязват, че основните човешки права, включително правото на убежище, се нарушават безнаказано по хърватските и други външни граници на ЕС.
От началото на август до края на ноември общо 1395 души са съобщили, че са били незаконно изтласкани обратно от Хърватия в Босна и Херцеговина, според данните от мониторинг на “Датския съвет за бежанците” в Босна и Херцеговина.