Госпожо Щайнакер, на 12 ноември се открива Седмият германо-български исторически симпозиум, в който участвате и Вие. Симпозиумът е озаглавен „Двойното социалистическо минало в България и в ГДР“. От падането на Берлинската стена и на Тодор Живков в България изминаха точно 33 години: дали е необходимо все още да се занимаваме с миналото на „реалния социализъм“?
Гудрун Щайнакер: Боя се, че да. И така ще бъде още известно време. Защото сегашната политическа ситуация в Европа, и особено войната в Украйна, са резултат включително и от случилото се през тези десетилетия „социализъм“ в Съветския съюз и Източна Европа. Това тежко засяга и България, най-вече заради въпроса за отношението към тази война – като имаме предвид голямата близост с Русия, с руския език и култура. Но също така и заради изключително тесните връзки на тогавашния комунистически режим в България с властите в СССР.
А как точно това минало хвърля сянка върху днешното развитие на България? Като казвате „тесни връзки“, Вие имате предвид както политическите, така и икономическите, пък и взаимодействието на тайните служби, на българската ДС с КГБ и с ГРУ – така ли?
Гудрун Щайнакер: Да, защото тези връзки не изчезнаха след краха на комунизма. Става дума за връзки, които до голяма степен функционират на лично, междучовешко равнище. Когато работех в Германското посолство в София, ние проведохме едно проучване, което показа, че много от тъй наречените „олигарси“, от най-богатите българи, всъщност идват от редовете на тайните служби.
Можете ли да посочите и конкретни имена?
Гудрун Щайнакер: Да се посочват имена винаги е малко опасно. Но все пак. Доколкото аз знам, от тайните служби произлиза Васил Божков, който дълго време беше смятан за най-богатия българин. Благонадеждна е и информацията, че шефът на най-голямата фармацевтична компания, един несъмнено много способен бизнесмен, също има корени в тайните служби.
Независимо от всичко това в България сякаш расте носталгията по времената на Тодор Живков. „При бай Тошо всичко беше по-добре“, гласи девизът. Защото тези фантазии се оказват толкова жилави?
Гудрун Щайнакер: Подобна носталгия се наблюдава във всички бивши комунистически държави, защото приватизацията и преминаването към капиталистически тип икономика оставиха след себе си твърде много губещи. Страшното е, че този разказ се повтаря и от доста млади хора, които са го чули от своите родители, от бабите и дядовците си – но и от медиите. Да, в България тази носталгия е особено силна. Една от причините е кризата, в която се намираме вече от доста време. Не само голямата финансова криза от 2008, нека не забравяме и кризата от 1997, в която много българи изгубиха спестяванията си. Всичко това оформи в главите на много хора една съвършено изопачена картина на комунистическото минало. Всъщност комунистическият режим – такъв, какъвто го опознах за шест години в Съветския Съюз – беше един тотално параноичен режим, който на всичко отгоре създаде огромни несправедливости. Но всичко това се прикриваше зад една идеология, която пропагандираше някакво равенство, каквото на практика никога не беше постигнато. Вярно е, че в една аграрна страна като България след Втората световна война под комунистическо управление беше постигнат определен напредък в образованието, в инфраструктурата, но всичко това бледнее на фона на репресиите, на насилието и страха, насаждан у хората. От годините, прекарани в България, знам много истории на хора, изселени и репресирани, само защото техни близки са се опитали да избягат през границата например. Защо днес българите се опитват или искат да забравят всичко това – ето го главния въпрос според мен. Една от причините навярно е голямата несигурност, в която живеят хората вече от доста години, а и пандемията с всичките ѝ последици, които за по-бедни страни като България бяха много по-мъчителни, отколкото за богата държава като Германия. А сега дойде и войната в Украйна, която тотално раздели България. Едни казват „Разбира се, това е нападателна война и ние трябва да помогнем на Украйна“, има обаче и много други, които възпроизвеждат обяснението, че Русия е била притисната до стената и нямала никакъв друг избор, освен да нахлуе в Украйна. Това последното е ужасно, макар че също толкова ужасно е да го чувам и от германци.
В България много се пише, че властите в Москва се опитват да въздействат върху чувствата на българите – чрез пропаганда, чрез социалните мрежи, включително и по линия на шпионажа. Вие смятате ли че, България наистина е заплашена от тази подмолна дейност на Русия? И дали България действително се превръща в уязвимо звено в ЕС и в НАТО?
Гудрун Щайнакер: Предполагам го, защото многообразните и често пъти непрозрачни връзки на всички равнища още от комунистическо време все още не са изчезнали. Все още съществуват и много сериозни икономически обвързаности с Русия. Да, след промените в България тайните служби бяха реформирани, много хора от тези служби изгубиха работните си места, но после се оказаха на друга държавна служба. Разбира се, минаха повече от 30 години и повечето от тези хора вече са в пенсия, но те си отгледаха наследници, тъй че руските служби ФСБ и СВР продължиха своята дейност в България. Силни са връзките и в други обществени сегменти – така беше преди близо 15 години, когато работех в София, така е и сега, както научавам от медиите.
Вие казахте за поредицата от кризи, а в предварителния ни разговор с безпокойство споменахте и сегашната политическа криза в България. В момента е възможно ГЕРБ и Бойко Борисов отново да влязат във властта. Самият Борисов навремето е бил член на БКП, по-късно телохранител на Живков…
Гудрун Щайнакер: И на Симеон Сакскобургготски.
А днес се показва като антикомунист, като консервативен политик вдясно от центъра. Германските медии дори го наричат „bürgerlich“ (буквално „буржоазен“ – бел.ред.). Какво мислите Вие?
Гудрун Щайнакер: Лично аз съм много предпазлива към такива обозначения. Добре знам как възникна ГЕРБ, защото по това време бях в България. Наблюдавах със скептицизъм как се случи това с голяма германска помощ. В същото време разбирах, че правителството на Сергей Станишев, което беше на власт в България след приемането в ЕС, е много, много корумпирано – и продължавам да се чудя, че г-н Станишев цели 10 години беше шеф на европейските социалисти. Тоест, разбирах, че трябва да се намери противотежест на Тройната коалиция, но дали Борисов наистина беше правилният човек, по този въпрос имам големи съмнения. Смятам, че той беше прекалено обвързан с предишните структури, които и до днес играят своята роля. С две думи: Бойко Борисов беше спорна фигура, когато стана министър-председател. Дори малко преди избора му се появи един американски документ, където се даваше много критична оценка на Борисов и неговата икономическа дейност (Гудрун Щайнакер вероятно има предвид депешите, появили се в Уикилийкс – бел.ред.). Лично аз така и не разбрах защо заложиха тъкмо на него за едно безспорно необходимо ново начало в България.
Казвате „заложиха“ и споменавате германската помощ при създаването на ГЕРБ. Нека да припомним за какво става дума.
Гудрун Щайнакер: То не е тайна. По онова време помощ оказаха най-вече фондацията „Ханс Зайдел“ (близка до баварския ХСС – бел. ред.), а навярно и самото баварско правителство. Те се бяха ангажирали в много съвместни проекти около работата на митниците и полицията в България, а и не само там – и със сигурност са свършили много добра работа по професионалната квалификация на персонала и организацията на полицейските и митнически служби. Тъй че обяснима е идеята да се спрат на Бойко Борисов, който, преди да стане кмет, беше най-високопоставеният полицай в МВР. Фондацията „Ханс Зайдел“ се ангажира много активно, включително и при измислянето на името на ГЕРБ – не мога да го докажа, но съм чувала, че то е предложено именно от експерти на фондацията. Както казах, целта беше да се намери някаква центристка сила, която да работи за върховенството на закона – като противотежест на Тройната коалиция. Нека да припомня, че преди влизането на България в ЕС имаше повече предпазливост, защото там разбираха, че членството не се дава даром. След това обаче при Тройната коалиция корупцията избуя, включително и на най-високо равнище. Като най-скандалният пример бяха печално известните „заменки“, от които спечелиха редица така наречени „олигарси“, но и представители на някогашните комунистически структури и на тайните служби. Това се случи към края на Тройната коалиция. Тогава гражданското общество протестира, Еврокомисията подхвана случая и чак години по-късно България трябваше да плати глоба. В интерес на истината трябва да се каже, че Борисов прекрати тази практика, след като стана премиер. Примерът със заменките онагледява какви щети нанася корупцията на обикновените хора – в полза на представители на старите структури. Ето защо аз така и не мога да разбера носталгията по НРБ, след като знаем в какво катастрофално икономическо, социално и инфраструктурно положение беше България преди падането на режима точно преди 33 години.
Автор: Александър Андреев