„От БСП сме против удължаването на действието на стария бюджет, защото това означава най-малкото замразяване на всички плащания, включително социалните плащания, за които успяхме в редовното правителство да направим добри нещата.“ Това заяви председателят на парламентарната социална политика и народен представител от „БСП за България“ Георги Гьоков пред Bulgaria On Air.
„Нашият социален пакет го представихме още в предизборната кампания. Ние знаем какво трябва да се направи в социалната сфера. Още с влизането в парламента внесохме няколко предложения, които косвено касаят Държавния бюджет и целят адекватни на инфлацията социални плащания“, посочи той.
Парламентарната група „БСП за България“ е внесла законопроект за увеличаване минималната работна заплата на 850 лв., както и механизъм, по който тя да се определя – 50% от средната за страната работна заплата за по-близък период, посочи Гьоков. „Предвиждаме две въздействия върху пенсиите. Едното е още от 1 януари коефициентът на тежест на една осигурителна година на всички пенсионери да е еднакъв – 1,35. Другото е от 1 юли следващата година пенсиите да се преизчислят със средноосигурителен доход от 2021 г.“, каза още той, цитиран от пресцентъра на БСП.
„Даваме си ясна сметка, че това ще тежи на бюджета, но и си даваме сметка, че няма как да оставим хората с толкова неадекватно ниски пенсии. Пари има“, категоричен е социалистът.
Левицата предвижда законови промени и за социалните помощи за семействата, които включват данъчни облекчения, еднократна помощ в размер на 10 минимални работни заплати за второ и трето дете. „Вкарването от служебния кабинет на стария бюджет сигурно осигурява някаква финансова стабилност, но обрича българите да изкарат трудно зимата. Държавата трябва да направи всичко, за да подкрепи българските граждани в този момент, включително и с цената на малко по-висок бюджетен дефицит“, смята Георги Гьоков.
Народният представител от БСП посочи сериозен недостатък на българската социална система: „В България нямаме представа точно кой се нуждае от подпомагане и от какво подпомагане се нуждае той. Затова се подпомага „на калпак“. Крачка към решаването на този проблем е дефинирането на понятия като „енергийна бедност“.
По тази тема ми беше и първия въпрос в парламентарния контрол – докъде е стигнал служебният кабинет в определянето на понятието „енергийно беден“. Зададох въпроса до няколко министерства, защото той е междуинституционален. Получих отговор от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че това не е тяхна работа, а те са основен играч – кой може да каже дали на един човек жилището му е санирано.