Георги Вулджев, ekipbg.com
С наближаването на зимния сезон икономическите перспективи стават все по-мрачни, както пред България, така и пред цяла Европа. Данните показват, че газохранилищата в Европейския съюз са запълнени на сравнително задоволителни нива и цените на природния газ започнаха да вървят надолу. Рецесията, обаче, изглежда неизбежна в редица ключови европейски икономики, начело с Германия. Макар че през първите две тримесечия на настоящата година брутният вътрешен продукт (БВП) бележи сравнително добър растеж (4-5% на годишна база), икономическите перспективи и в България въобще не са цветущи. В навечерието на глобална икономическа криза е от особена важност ясно да осъзнаем какви са слабостите на българската икономика.
Дългосрочните инвестиции са в колапс, потреблението се забавя
Най-тревожни са данните за инвестициите в основен капитал. Този индикатор е от особена важност, защото показва нивото на нови дългосрочни инвестиции – тези, които водят до повишена продуктивност на икономиката в бъдеще. Данните на НСИ показват, че брутното образуване на основен капитал спада със 7.7% на годишна база през второто тримесечие, задълбочавайки понижението от 5.7%, отбелязано през първото. Освен това, приносът на този компонент към БВП пада до 16.2% през второто тримесечие на настоящата година. Това е най-ниското ниво от 2001 г. насам.
Междувременно рязко се покачват краткосрочните инвестиции. Нивото на промяна в запасите, изчислено като разликата между нивото на бруто капиталообразуване и бруто капиталообразуване на основен капитал, се покачва с над 300% през второто тримесечие, след като през първото расте с още по-колосален темп от 774% на годишна база. Самите стойности на промяната в запасите през първо и второ тримесечие на тази година са на исторически рекордни нива (данните за БВП на НСИ стигат до 1995). Всичко това показва, че българските предприятия са започнали да натрупват много големи краткосрочни запаси, за сметка на дългосрочните инвестиции. Най-очевидните причини за това са икономическата несигурност и галопиращата инфлация, която удря производители по-тежко от потребители, особено що се касаят цените на някои видове суровини.
Галопиращата инфлация започва да задъхва и потреблението. Разбивката на БВП показва, че потреблението на домакинствата расте с 4.5% през второто тримесечие, забавяйки се от 5.8% през първото. Това е най-ниския ръст на потреблението на домакинствата от последното тримесечие на 2020 – периода на най-стриктен локдаун по време на пандемията. Данните за продажбите на дребно от началото на годината показват много ясно изразена низходяща тенденция.
Перспективата в близко бъдеще е още по-негативна
Перспективите за идните тримесечия не са по-добри. Инвестициите в основен капитал най-вероятно ще останат много ниски и дори ще паднат допълнително идните тримесечия, поради цялостното влошаване на икономическия климат. Инфлацията остава много висока и енергийната криза най-вероятно тепърва ще се влоши през зимните месеци. Същевременно, Европейската централна банка повишава лихвите, което ще доведе до затягане на кредитирането от страна на банките. Икономическият растеж в целия Европейски съюз се очаква сериозно да се забави, а самата Еврозона да влезе в рецесия. Немският икономически министър каза, че очаквата самата Германия, двигателя на немската икономика, да влезе в рецесия още в края на тази година.
Това ще се отрази много зле и на България, защото Германия е най-големият пазар за родния износ, с 15% дял. А приносът на нетния износ така или иначе вече е дълбоко отрицателен, най-вече поради оскъпяването на ключови вносни стоки като суровия петрол. Данните на НСИ показват, че отрицателният принос на нетния експорт към БВП е 10.6% през второто тримесечие, леко спадайки от 11.3% през първото. Това са най-дълбоко отрицателните стойности на нетния износ от 2008 г. насам – времето на последната тежка глобална криза.
В такъв макроикономически контекст повечето бизнеси ще са особено предпазливи по отношение на евентуални нови дългосрочни инвестиции. Отрицателният ефект от срива в образуването на основен капитал няма да е изолиран, а ще повлияе и на други компоненти в дългосрочен план. Ще доведе до по-ниска икономическа продуктивност, по-нисък ръст на доходите и съответно по-ниско ниво на частно потребление. С други думи, състоянието на инвестициите в основен капитал в момента ни показва каква ще е траекторията на други компоненти и БВП като цяло в бъдеще.
Държавният бюджет е на излишък, но не за дълго
При спад в инвестициите, забавяне на частното потребление и все по-отрицателен принос на нетния износ какво ще поддържа растежа на БВП? Единственият оставащ компонент е потреблението на държавата. Но реалността е, че държавния фиск вече е в много слаба позиция и въобще не подготвен за рецесия.
На пръв поглед всичко изглежда наред. Към края на месец Август бюджетът все още е в доста голям излишък, с кумулативна стойност около 1.7 млрд. лв. от началото на година. Излишъкът обаче много бързо ще се изпари през последното тримесечие на годината. Редица нови разходи гласувани в актуализацията на бюджета като увеличаването на пенсиите и удължаването на енергийните помощи за бизнеса ще струват 3.6 млрд. лв. на бюджета през периода октомври-декември.
Самото Министерство на финансите в последния си месечен отчет за изпълнението на бюджета пише, че изпълнението на разходите за първите осем месеца на годината е 57.1%, което е „относително ниско съпоставено с предходни години“. И също така, че очаква разходите по консолидираната фискална програма „да нарастнат през следващите месеци“. В заключение министерството казва, че „текущото бюджетно салдо по КФП не е индикатор за размера на бюджетното салдо в годишен план“. Тоест, дефицитът ще набъбне в последните месеци на годината.
Последствията от провала на капиталовата програма
Много е важно да се подчертае, че основната причина бюджетът да бележи излишък към края на август е преди всичко изключително слабото изпълнение на капиталовите разходи. Данните показват, че то е едва 15.7%, което е абсолютна нищожна стойност. Отново, както във всяка от предишните години, или ще има огромна концентрация на капиталови разходи в края на годината, което е изключително неефикасен подход към реализирането на публични инвестиции, който чето води и до липса на достатъчно прозрачност, или неизпълнението на капиталовата програма ще захрани своеобразен фискален „буфер“. Подобни изкуствено генерирани „буфери“ често се използваха по време на годините управление на ГЕРБ, за да се захранят политически угодни разходи в края на годината, и то винаги по скандално непрозрачен начин.
С други думи, излишъкът, който бюджетът бележи за първите осем месеца на годината, не е повод за гордост. Той всъщност е симптом на провал в изпълнението на капиталовата програма. Който провал в настоящия икономически контекст е особено болезнен, защото, както стана ясно горе, от всички компоненти на БВП, най-сериозно изостават разходите за основен капитал (дългосрочни инвестиции). Капиталовата програма на държавата би трябвало да стимулира генерирането на подобни инвестиции, но как може да се случи това когато тя на практика почти не се изпълнява? Този провал пряко допринася към срива в инвестициите в основен капитал у нас и спада в приноса им към БВП.
Съществува риск от фискална криза
Като огромен проблем се очертава факта, че България ще посрещне икономическата криза в Европа с бюджетен дефицит. Ниското ниво на държавен дълг като процент от БВП не трябва да ни успокоява. През 2008 г. държавния дълг на Румъния е едва 17% от БВП, но северната ни съседка се оказва неспособна да финансира дълбокия си бюджетен дефицит. Дълговите пазари просто не искат да купуват румънски дълг и в началото на 2009 г. в Букурещ са принудени да молят за помощ Международния валутен фонд.
Днес България също започва да се затруднява с пласирането на държавен дълг на пазарите. На 4 октомври преотварянето на емисия държавни ценни книжа с матуритет до 27.07.2026 г. постига едва 0.75 съотношение на покритие, и то при много сериозен ръст на средната лихва по дълга до над 4%. За справка – ако съотношението на покритието е под 1, то се счита, че емисията на дълг е на практика провалена. При следващата емисия седмица по-късно покритието е по-добро, но все още много ниско – 1.15. Средната лихва се покачва още, до 4.47%. По този начин финансовите пазари дават много тревожен сигнал, че интересът към държавния дълг на България вече е много нисък. Ситуацията най-вероятно ще се влоши, ако не се вземат мерки за редуциране на бюджетния дефицит. А състояние, при което държавата е неспособна да финансира бюджетния си дефицит се нарича как? Точно така – фискална криза.