Международната рейтингова агенция „Фич“ (Fitch Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Рейтингът на България е подкрепен от силната външна и фискална позиция на страната в сравнение с държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет.
От друга страна, ниският дял на инвестициите спрямо БВП и неблагоприятните демографски фактори тежат на потенциалния икономически растеж и на публичните финанси в дългосрочен период, отбелязва „Фич“.
Положителната перспектива отразява плановете за членство на страната ни в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения в показателите за външната позиция на България.
Въпреки поредицата от предсрочни парламентарни избори през последните две години, от рейтинговата агенция вярват, че ключовите политически партии остават ангажирани с приемането на еврото.
Според „Фич“ необходимите законодателни изменения трябва да бъдат приети след като политическата среда се стабилизира, като рисковете около датата за влизане в еврозоната са свързани главно с изпълнението на критерия за ценова стабилност.
Инфлацията ще отслабне бавно
От „Фич“ прогнозират средногодишна инфлация (ХИПЦ) от 9.6 на сто през 2023 г. (текуща медианна стойност от 6.4 % за държавите с рейтинг ‘BBB’), при 13 % през 2022 г.
Докато по-ниските международни цени на суровините и силните базови ефекти трябва да намалят общата инфлация през тази година, стабилното вътрешно търсене ще поддържа висок натиска върху цените, което ще доведе до средногодишна инфлация от 4% през 2024 г., прогнозира рейтинговата агенция.
Динамиката на заплатите, като цяло, е в съответствие с инфлацията. Номиналното нарастване на средната заплата от 12.8 % през 2022 г. е движено предимно от увеличението в частния сектор.
Отслабване на перспективите за растеж
„Фич“ прогнозира растежът на БВП да се забави до 1.3 % през 2023 г. от 3.4 % през 2022 г.
Анализаторите от рейтинговата агенция, очакват рязко намаляване на запасите, които фирмите поддържат и забавяне на растежа на частното и публичното потребление.
Независимо от това частното потребление ще продължи да бъде подпомагано от стабилния пазар на труда, като увеличението на минималната заплата и социалните плащания ще подкрепя домакинствата с по-ниски доходи.
Ръстът на инвестициите ще започне да се засилва с нарастването на потоците от средства от фондовете на ЕС.
През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 2.6%. Забавянето на изпълнението на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост е основен отрицателен риск.
Несигурна бюджетна перспектива
„Фич“ смята, че фискалното изпълнение за тази година не е сигурно, тъй като служебното правителство работи съгласно разпоредбите на закона за бюджета за 2022 г.
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се увеличи до 3.4 % от БВП през 2023 г. от 2.8 % през 2022 г., което е в съответствие с текущата медиана на страните с рейтинг ‘BBB’.
Силният номинален растеж на БВП ще подкрепи данъчните приходи, докато увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор и увеличаването на капиталовите разходи ще повишат общите бюджетни разходи.
Постигнатата фискална предпазливост и ангажиментът на ключови политически партии за фискална консолидация подкрепят виждането на анализаторите от рейтинговата агенция, че фискалните резултати в средносрочен период не трябва да бъдат застрашени.
„Фич“ очаква бюджетният дефицит през 2024 г. да се ограничи до 2.5 % от БВП.
Положителни фактори за рейтинга
Основни фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга, са напредък към присъединяването към еврозоната, включително увереност, че България отговаря на критериите за членство и срока за приемане на еврото.
Като друг положителен фактор е посочено подобряване на потенциала за растеж на икономиката. Това може да стане например чрез въвеждане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и ефективно използване на средствата от ЕС.
Негативни фактори за рейтинга
Фактори, които биха могли да доведат до негативни действия по рейтинга, са липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неизпълнение на критериите за конвергенция.
Друг неблагоприятен фактор е по-ниските перспективи за растеж в средносрочен период, предизвикани например от значителен неблагоприятен макроикономически шок или инфлация, която се е задържала на високи нива, се казва в съобщението.