Инфлацията в еврозоната спадна до под двуцифрено ниво в края на миналата година, предоставяйки известно, макар и ограничено, облекчение на тези в регионите, които се борят с разходите за живот, пише европейската редакция на Politico.
Според предварителните данни на Евростат, публикувани в петък, инфлацията се понижи до 9,2 процента през декември, което е значително по-ниско от 10,1 процента през ноември, а очакванията на анализаторите преди националните данни за инфлацията сочеха рязък спад.
Правителствените програми за ограничаване на покачването на цените на газа, както и спадащите разходи за енергия и по-силното евро допринесоха за по-ниската обща инфлация. Според данните спадът на основната инфлация се дължи на по-бавната инфлация на цените на енергията, която възлиза на 25,7% през декември в сравнение с 34,9% през ноември, цитира Агенция „Фокус“.
За разлика от това, базисната инфлация, която филтрира променливите компоненти като енергията и храните – и следователно се смята за водеща за бъдещите инфлационни тенденции – продължи да нараства до нов рекорд от 5,2 процента през декември от 5,0 процента през ноември.
Нарастващата базова инфлация ще потвърди плановете на Европейската централна банка да продължи да повишава лихвените проценти със стъпки от 50 базисни пункта на предстоящите срещи.
Политиците са все по-загрижени, че неотдавнашната висока инфлация рискува да отмени инфлационните очаквания и може да доведе до пагубни спирали между цените и заплатите, особено като се има предвид, че инфлацията все още надминава средното за еврозоната в някои страни членки.
Балтийските страни продължават да страдат най-много от горещата инфлация, като Латвия и Литва са около 20 процента. Най-ниската инфлация е в Испания – 5,6 процента.