Двата служебни кабинета на Радев свършиха работата, за която бяха сформирани:
– да разкрият модела ГЕРБ, така че да го пратят в историята
– да покажат на гражданите отклоненията от нормалното демократично управление, които бяха започнали да бъдат смятани за нормалност
– да осигурят преизбирането на Радев.
Основна фигура в тях беше вътрешният министър Рашков – който въпреки децибелите на герберисти и стари седесари – подгони протагонистите на модела ББ и самия ББ с неговия аватар ИГ. Чрез МВР започнаха най-после разследвания срещу някои от най-фрапантните престъпления на режима. И доказаха, че винаги се намират хора в една държава, които да покажат, че тя е по-силна от всяка мафия. Лошата новина за последната е, че той остана вътрешен министър и това е ключов момент. Защото мафията – изглежда – не може да се договори с него. А понеже тя се сля с държавата през последните години, загубата на властта може да е равна на смъртта ѝ. И краят на Прехода – както пожела Радев.
Другите двама ключови министри бяха Кирил и Асен, които само очертаха мащаба на организираната престъпност на държавно ниво. И така направиха крещяща тишината на прокуратурата около тези престъпления и с това показаха още веднъж категоричнo нейния плен от конкретни интереси. И реформата на прокуратурата стана неотложна. С рисковете, които поеха за милиарди – смятам за елементарно, че са си направили само ПР. Защото за колко други такива министри поели такъв личен риск се сещате през целия преход?
Към тях двамата може да добавим и регионалния министър Комитова, чиито разкрития около Хемус може да бележат началото на края на ГЕРБ – за пръв път има свидетел, който може пряко да уличи топ политик за организатор на престъпна мрежа. Ако остане жив.
Повечето от останалите министри направиха по някой и друг фойерверк, крепяха положението, тупаха топката или просто показаха своята несъстоятелност.
Но в този състав на служебните кабинети Радев успя убедително да спечели втория мандат. Най-ценното е, че показа воля да не се договаря с мафията. Или поне с тази част от нея, която не е на директно управление от Москва. Защото интересите на Русия и ДПС в енергетиката, а и в други сектори -земеделието, транспорта, акцизните бизнеси – останаха изглежда непокътнати.
Предстои да видим истинското му лице – дали наистина е българофил – през следващата година.
От истинските намерения на Радев ще зависи и как ще се развият отношенията му с новия кабинет. Мисля, че по отношение на корупцията ще работят заедно – макар предстои да видим кой ще лидира борбата. Ако останат същите шефове на служби значи Радев командва парада. И ще докаже тезата, че кабинетът е предимно негов.
Другата важна линия е геополитическа и минава през МВнР и отбраната. Там отново министри са хора на Радев. От тяхната активност по интеграцията в НАТО и отношенията с Русия – енергийни проекти, Черно море и Украйна – ще разберем кой кара влака. И истинското лице на Радев.
Третата линия е икономиката – там са мините на ГЕРБ и оцеляването на кабинета ще зависи от сапьорските му умения. Ако оцелее до местните избори догодина – има шанс за 4 годишен мандат, особено вече с отслабнал ГЕРБ в местната власт.
Или напротив – ако партия вземе ключови кметски места в големите градове, може да предизвика нови избори?
Текстът е публикуван във Фейсбук