В четвъртък Астана е домакин на среща между Владимир Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган – това се случва в кулоарите на Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия (CICA). Очаква се лидерите първо да обсъдят войната на Русия в Украйна, но трябва ли да очакваме повече съобщения за разрешаването на конфликта – и за какво друго могат да говорят лидерите на двете страни?
През последните месеци Анкара се опитва да се превърне в основен посредник между Русия и Запада, като в същото време доставя оръжия на Киев и не налага масови санкции срещу Москва.
Можем ли да очакваме преговори между Русия и Запада?
Президентите на Русия и Турция се срещат днес в Астана. Преди срещата Исмаил Емрах Карайел, председател на междупарламентарната комисия Турция-ЕС, каза, че Турция работи по организирането на преговори между Москва и Франция, Германия и Обединеното кралство. Карайел спомена ролята на Турция в сключването на споразумението за деблокиране на южните пристанища на Украйна за търговия със зърно и предложи Истанбул като възможно място за нови преговори, „ако страните се съгласят“, съобщава Би Би Си.
Ден по-рано турският вестник Milliyet публикува статия, в която се казва, че „Турция планира да настани четири големи западни държави на една маса с Русия: САЩ, Франция, Германия и Обединеното кралство“. „Този план все още не е доведен до знанието на всички западни столици, но е предаден на САЩ по важни и неофициални канали“, пишат авторите на публикацията. И добавят, че предложенията уж са получили одобрението на някои анонимни служители във Вашингтон.
Засега няма потвърждение на тази информация от американски източници – дори и неофициални. Ако приемем, че такъв план наистина съществува, неговият основен проблем е липсата на самата Украйна в списъка на поканените страни. А Киев не само отхвърля възможността за преки преговори с Путин след анексирането на 15% от украинската територия, но и настоява на принципа „нищо за Украйна без Украйна“.
Нед Прайс, говорител на Държавния департамент на САЩ, също изрично декларира придържането към този принцип във вторник. Помолен от журналисти да коментира думите на руския външен министър Сергей Лавров за готовността на Москва да преговаря със Запада, Прайс каза: „Ние не считаме това за конструктивно и легитимно предложение за започване на диалог и дипломатически усилия, които са абсолютно необходими, за да се сложи край на тази брутална агресивна война, отприщена срещу народа и правителството на Украйна.
Прайс подчерта, че самата Украйна трябва да участва във всякакви преговори, а преди това Вашингтон е готов да ѝ окаже всякаква помощ на бойното поле. Информацията, че Турция наистина може да предложи своето посредничество на преговорите в Астана, обаче беше индиректно потвърдена в сряда от помощника на Путин Юрий Ушаков.
Той спомена съобщения в пресата, че „турците са готови да излязат с други инициативи в контекста на уреждането на украинския конфликт“. „В него се споменават различни формати, включително, да речем, „Русия и САЩ, водещите страни от Западна Европа“ и т.н. „Но това засега са само догадки и нищо повече“, каза Ушаков (цитиран от агенция ТАСС). „Но всичко е свързано с това, че турците, разбира се, няма да пропуснат своите възможности тук и ще предложат нещо.“
За какво могат да говорят Путин и Ердоган?
Но ако перспективите за по-мащабни мирни преговори за разрешаване на украинския конфликт досега изглеждат напълно неясни, за какво друго могат да говорят президентите на Русия и Турция?
Турция, която поддържа близки отношения както с Москва, така и с Киев, наистина се разглежда от мнозина като потенциален посредник в украинския конфликт. Анкара е единствената членка на НАТО, която не е наложила масирани санкции на Москва, а Ердоган се среща редовно с Путин. В същото време Турция директно осъди агресията на Русия срещу Украйна, доставя на Киев бойни дронове „Байрактар“ (и планира да отвори завод за тяхното производство в Украйна), а също така затвори Босфора за преминаване на руски военни кораби към Черно море.
През месеците на украинската война Ердоган успя да постигне известен успех в ролята на посредник между страните. През септември администрацията на Ердоган посредничи при размяната на приятеля на Путин Виктор Медведчук за 215 украински затворници, включително петима командири от защитниците на Азовстал.
Преди това Ердоган, заедно с ООН, инициира и бе една от страните в преговорите за деблокиране на износа на украинско зърно от южните пристанища на Украйна. Москва и Киев се съгласиха на преговори в Истанбул, в резултат на които бяха подписани споразумения за създаване на коридор от украинските пристанища през Черно море до Турция и по-нататък до друга дестинация. Сделката изтича през ноември тази година и западните страни проявяват интерес към нейното удължаване.
Следва също да се припомни, че в Истанбул в края на март се проведе един от многото кръгове на преговори между делегациите на Русия и Украйна, в които Москва беше представена от Владимир Медински., на който се твърдеше , че е постигнат пробив и дори се заговори за мирно споразумение, но до такова не се стигна.
Опитите на Ердоган да посредничи във войната имат за цел да покажат влиянието му пред избирателите в Турция. Скоро предстоят избори – и Ердоган трябва да изглежда като важен регионален играч. Когато тези опити успяха да осигурят сделка за зърно, САЩ публично благодариха на турския президент – и това със сигурност засили позицииите му.
Но въпросът не се ограничава до демонстриране на влияние пред избирателите у дома – Ердоган трябва да засили търговията с Русия, за да преодолее сериозната икономическа криза в Турция. На фона на резкия спад в нивото на западните инвестиции и очевидното напрежение между Турция и Европа, Ердоган гледа към парите на страните от Персийския залив, Китай и Русия.
В условията на тежките западни санкции срещу Москва, търговията с Турция е важна за руската икономика и тя същевременно облагодетелства и турските компании. Ердоган знае как може да повлияе на Путин и може да го използва.
В самото начало на руската инвазия в Украйна Анкара обясни на Запада, че каквито и да било санкции, които наложи на Москва, няма да окажат влияние върху руската икономика, тъй като стоките от Турция означават сравнително малко за руската търговия и индустрия. Западните политици изглежда са повярвали.
Въпреки това в един момент Турция стана стратегически важна за руснаците по отношение на паричните преводи – дори руснаците, избягали от страната, могат да получават парични преводи в Турция. От този момент нататък американският и европейският натиск върху Турция се увеличиха – и три турски банки спряха да приемат руските карти „Мир“.
Ердоган никога не е критикувал Путин и след септемврийската им среща в Самарканд той каза пред репортери, че всеки може да се опита да разбере защо руският президент е започнал тази война. Някои смятаха, че Ердоган се опитва да легитимира окупацията, но е очевидно, че той говори така, че да не разваля отношенията с Путин.
Трябва също да се помни, че военната политика на Турция е координирана с ЕС и САЩ – Турция смята суверенитета на Украйна за свой приоритет, а Крим за украинска територия. Турция подкрепя Украйна с доста конкретни стъпки – като ѝ продава и дарява дронове.
Но за западните лидери е важно да имат потенциален канал за преговори между Путин и Зеленски, а Ердоган днес изглежда единственият, който дава някакъв шанс за това.
Помага ли Турция на Русия да заобиколи санкциите?
Анкара може да се интересува от Москва като партньор до голяма степен по икономически причини. Турция и Русия си сътрудничат много в икономиката и от 24 февруари, когато започна войната, турският износ за Русия започна рязко да нараства. Западните компании напускат Русия, но липсата на санкции от Анкара позволява стоките им да се транспортират през Турция.
Спрямо август миналата година турският износ за Русия се е удвоил – от $451 млн. на $949 млн. От 1995 г. Турция е член на митническия съюз с ЕС.
Но сега Европейският съюз реши да сложи край на тази практика. Ръководителят на ЕС Урсула фон дер Лайен каза тази седмица, че блокът се готви да предприеме действия срещу онези, които „вземат европейски стоки, транспортират ги до трети страни и след това до Русия“. Мнозина приеха това като предупреждение към Анкара и турския бизнес.
Сега ЕС ще включи такива лица в специален списък и ще въведе ограничителни мерки срещу тях. „Това е много силно възпиращо средство, за да сме сигурни, че няма да се заобикалят санкциите през трети страни към Русия“, каза ръководителят на Европейската комисия.
Източник: News.bg