В статиите си, посветени на произхода на понятието “ мафия“, се основавам на сведенията в Книга IV на “ Историческа библиотека“ от Диодор Сикул ( Сицилийски ). Той твърди, че Дедал, великият изобретател, скулптор и строител, избягал от Крит и се установил в Сицилия, при сиканите ( име, с което, според мен се е наричала част от древния български етнос – М.В. ), намирайки убежище при цар Кокал, за когото построил непристъпна крепост на скалата Камик, както и други удивителни съоръжения. Критският цар Минос акостирал със значителна флота в Сицилия, за да си върне Дедал, но бил жестоко убит от коварния Кокал с вряла вода в къпалнята – изкусно съоръжена от Дедал пещера, в която се концентрирало голямо количество гореща пара.Флотът на критяните бил унищожен и те, изправени пред невъзможността да се върнат в родината си, основали на крайбрежието град Миноа (буквално Минова, Миново – М.В.), в чест на своя цар, където останала една част от тях, а другата се отправила към вътрешността на острова и там, на естествено укрепено място, основала град Енгий по името на реката, напояваща тази местност.
„По-късно – продължава разказа си Диодор – вече след превземането на Троя, когато критянинът Мерион (син на Мол, другар на критския цар Идоменей, внук на Минос – М.В.) попаднал в Сицилия, критските пришълци били приети в този град (Енгий – М.В.) и по причина на родството ги направили свои съграждани“. Според Диодор, критяните издигнали в своя град Енгий храм на най-почитаните критски божества – Майките – и тъкмо от тяхното название – „Майки“ т.е.“Матья“, аз извеждам името и корените на прословутата тайна организация – мафията. Но по този въпрос вече съм писала и днес ще ви занимая с друг аспект на тази история.
Къде е споменатата от Диодор „река Енгий“ и какво название носи тя днес? Какви загадки на най-дълбоката древност ни разкрива това име?
Какво знаем за тази река? На първо място – устието на реката трябва да се търси на югозападното крайбрежие на Сицилия. Диодор споменава, че къпалнята се е намирала в околностите на Селинунт, а също – че когато, много по-късно, бил основан град Акрагант ( Агригент, днешният Агридженто ), били открити тленните останки на Минос. Следователно събитията са се разиграли в областта на Агригент. На второ място – река Енгий е била плавателна ( в древността, а вероятно и в по- нови епохи ), защото – даже в случай на пълно унищожение на флота на Минос, втората вълна критяни, дошли с Мерион, едва ли са оставили корабите си на брега, за да се впуснат пеша в рискована експедиция към вътрешността, а са поели с корабите си срещу течението на реката, за да достигнат град Енгий и своите еднокръвни братя, които са го основали.
Съвременните италиански историци идентифицират река Енгий с река Салсо ( Имера Меридионале ) на югозападното сицилианско крайбрежие , която се влива в Средиземно море при селището Ликата ( „вълче място“ ). Салсо – име, което вероятно означава „солен“ ( древните реки и реките в съвременна Италия имат хидроними от мъжки род ) се формира от сливането на два дълги притока, при единия от които е основан град Калтанисета – едно от гнездата, където се е зародила мафията. Италианските изследователи смятат, че древният град Енгий е днешното градче Ганджи, в провинция Палермо – доста на север от Калтанисета.
Аз обаче предлагам друг поглед върху географията на тази загадка, който хвърля искряща светлина върху множество прастари понятия.
Следвайки линията на сицилианския бряг в северозападна от Ликата посока, стигаме до устието на река Платани и древното поселение Ераклеа Миноа, днес в развалини и представляващо само археологически обект. То ли е споменатият от Диодор град Миноа? Твърде възможно. В такъв случай Платани би била търсената река Енгий, още повече, че левият ѝ приток тече в околностите на Калтанисета. Но нима критяните биха се заселили в непосредствена близост до владенията на отмъстителния Кокал? Не е ли по-логично да предположим, че са решили да се отдалечат, доколкото това е възможно за група хора, движещи се пеша в непозната страна?
Нека продължим още шейсетина километра в същата посока – натъкваме се на устието на река с познато за българското ухо име – Belice – което означава БЕЛИЦА – ни повече, ни по-малко. Недалече от устието на Беличе, едва на няколко километра от морския бряг, се намира градчето Менфи – селище с прастар произход, изгубен в дебрите на времето, но живо и днес! Някога Беличе е била плавателна река. Тя се ражда от сливането на две притока – Дясно Беличе и Ляво Беличе. Съвсем близо до Ляво Беличе се издига град Корлеоне на естествена височина – в подстъпите към Montagna Vecchia – в превод СТАРА ПЛАНИНА. Корлеоне – “ Лъвско сърце“ е всъщност сърцето и люлката на Сицилианската Коза Ностра.
Да се върнем три хилядолетия назад във времето. След фаталните събития в царството на Кокал, съсипаните от мъка и безнадеждност критяни се боят да останат във владенията на човека, убил техния вожд. Макар и лишени от кораби, принудени да бягат пешком, те търсят някакво възможно най-отдалечено място, над което не се простира властта на техния враг. След погребението на Минос и основаването на Миноа, те тръгват в северозападна посока, следвайки бреговата ивица, докато намерят удобен път – река, срещу чието течение да поемат по най-безопасен начин към вътрешността. Градчето Менфи е знак за тяхното присъствие – то е последният жалон, който оставят на брега. Древното му име също произхожда от Минос – ЧОВЕК, ИМЕ, ВРЕМЕ, ИМОТ, ВЛАДЕНИЕ и е напълно идентично с египетския МЕМФИС, чието название означава същото, защото е наречен на Менес. Вчрочем и днес сицилианците произнасят името на своето Менфи като Мемфи.
От устието на Енгий двете вълни от критски бежанци – едната пеша, а другата с кораби – тръгват срещу течението на реката – към изворите на левия приток в подножието на Стара планина – място с осигурен водоизточник и яка планинска защита. И там създават своя нов дом, чиято емблема е храмът на Майките!
Вчрочем десният приток на вече споменатата река Платани също носи името Beliei ( Белиеи ). Суфиксът „еи“ указва множествено число, така че можем да преведем името Белиеи като „Белите“. Реката минава през забравено селце, наречено в по-нови времена Марианополи.Сицилианското му название е PAESE DI LI MANCHI – селото на Манки(те).Манки или Манчи е името на феодална фамилия от това селище, но откъде се е взело това име? Според мен то силно напомня словото „Майки“. Новото му название Марианополи – град на Мария, Божията Майка, също едва ли е случайно. Дали не идва от спомена за древния храм?
Но какво ще рече името Енгий?
Това е ясно от съвременното название на реката – БЕЛИЦА ! ( Или пък БЕЛИТЕ – BELIEI ). Това име на езика на местното сиканско население е същото както в българския език – БЯЛ, БЯЛА!
Това свещено име носи Егейско море – MARE AEGEUM – БЯЛО МОРЕ, МОРЕ НА БЕЛИТЕ – НА ПЕЛАСГИТЕ ( БЕЛАСГИ ). Следователно какъв е Егей, цар на Атина, баща на прочутия герой Тезей? Бял, пеласг.
Егист, Егина и безброй древни имена имат идентичен смисъл. Вероятно и първообразът на титлата “ ага“, смятана за тюркска, ще рече -“ бял“ и съответно “ господар“. Агамемнон – господарят Мемнон. Какво тогава означава етнонимът “ ахейци“? Бели хора – според
Словото, което никога не мами, с каквито и инсинуации да ни гощават политизираните “ историци“ от по- късните епохи, пази в кристалната си решетка спомена за нашата самоличност. Тя е съхранена в красноречивите местоимения, които ежеминутно употребяваме. EGO в латинския език означава АЗ, но и БЯЛ. Впрочем и самото българско.местоимение АЗ ( 1 л., ед.ч.) означава същото.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА