Енергийната сигурност и пресичането на влиянието на Русия бяха акценти в петата конференция, посветена на Западните Балкани, която се проведе днес в София. Участниците във форума се обединиха около тезата, че присъединяването на държавите от региона към ЕС е важна част от стабилността и сигурността.
Какво се случва в Косово, ще се постигнат ли отстъпки и кога ще има стабилност в региона – журналистът Николай Кръстев разговаря с вицепремиера на страната Емилия Реджепи.
БНТ: Г-жо Реджепи, благодаря ви, че приехте поканата на БНТ да бъдете наш събеседник – да започнем от това какво става в момента с правата на малцинствата в Косово?
Емилия Реджепи: Голямо удоволствие е да бъда гост на националната ви телевизия и искам да поздравя вашите граждани в Република България и да ви благодаря за поканата и да разговаряме заедно с вас. Идвам от Косово и представлявам боснеската общност, която е конституционна категория след албанците и сърбите и съм високопостовен представител в правителството на Република Косово – вицепремиер, отговарящ за човешките права, малцинствените въпроси. Всички ние се опитваме да се впишем по най-добрия начин във всички области на косовското общество, където освен албанците, които са най голямата част, живеят бошняци, турци, горани, роми, ашкалии, египтяни както и хървати, черногорци, българи и останалите общности, които сами се представят като такива, каквито смятат, че са по национална определеност. Повечето от нас сме с конституционни гаранции и имаме гарантирани своите права. Но и сам знаете, че трябва да се борите за своите права и в рамките на институциите в държавата си.
БНТ: Г-жо Реджепи, преди няколко седмици видяхме, че сърбите от северната част на страната ви се оттеглиха от всички институции, какво означава това?
Емилия Реджепи: Това стана през последните дни и последния месец, с оглед на това, че ние като правителство заехме малко по-твърда позиция по отношение на изпълнението на Брюкселското споразумение и номерата на автомобилите, където имаме задължения, че това, което е подписано, трябва да бъде реализирано. Но в същото време и сръбската политика повлия върху нашите сърби да напуснат институциите, в които участват. Знаете ли, идва моментът, когато всички световни сили ви оказват натиск да извършите взаимно признание като две съседни държави, като уважавате суверинитета, и интегритета на територията ви. И тогава се вижда, че Република Сърбия има проблем с вас и влияе върху нашите местни сърби да напуснат институциите. Това е нещо, върху което сме работили дълги години с оглед на това, че сме били дългогодишни депутати. Аз съм била преди това в четири мандата депутат в парламента на Република Косово и сме имали много добра комуникация и когато се създаваха законите, които касаят народите, които не съставляват мнозинството в страната. По тази тема сме равноправни и застъпваме едни и същи разбирания, но ето че това се случи. Не става дума само за депутатите им, но засяга и полицаите, и съдиите от сръбска нациалност. И така достигнахме до факта, че и те нарушиха Брюкселското споразумение, касаещо интеграцията на полицейската и съдебната система в Косово.
Това, че живеете в по-голяма общност или в по-малка, не дава право на някого да има повече от вас конституционни права. И смятам, че в този дух всички косовари трябва да защитаваме всички свои идентичности, без значение на етническите групи, които представляваме и така да пазим нашата идентичност, култура и език, както и обичаите и традициите. Смятам, че ние като правителство ще продължим да имаме такава позиция на достъпност и да върнем нашите сърби обратно в институциите. Смятам, че тази ситуация ще бъде надмината, но също така смятам, че е невероятно да се стигне до такъв конфликт и несъгласия и сърбите и една общност да напусне институците на Косово заради регистрационните номера и да се стигне до конфликт заради напрежението. В този момент, когато сме свидетели на войната в Украйна, за някои рефликтира върху Балканите, където има голямо сръбско влияние. И сам знаете, че Република Сърбия директно влияе върху сърбите в Република Косово, също така тя има много голямо влияние в Черна гора и още по голямо върху Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина. Цялата тази турболентност върху балканските държави е нарушена.
Надявам се, че световните сили като САЩ , както и Германия и Франция няма да допуснат да се стигне до какъвто и да е конфликт, защото ние в Косово имаме КФОР, НАТО, както и своя армия и полиция. И днес времето е много по различно от онова през 90-те години. В този момент, когато ние, следвайки вас като една успешна държава, бих искала да ви благодаря институциално за цялостната ви подкрепа, както и това, което правите на правителствено ниво и вашите евродепутати, като ни помагате в процеса на визова либерализация и цялостното ни сътрудничество. Затова от името на косовското правителство бих желала да ви благодаря за това. Надявам се, че ще подобряваме това наше сътрудничество и в бъдеще. Когато ние всички работим по пътя на интеграцията към ЕС и когато искаме да градим добри добросъседски отношения има сила, която иска това да развали и унищожи.
БНТ: Г-жо Реджепи, вие самата казате, че депутати, полицаи и съдии от сръбската националност се оттгелиха от своите позиции, какво означава това за политическата система в Република Косово, дали тя е разклатена?
Емилия Реджепи: Не, не е разклатена политическата система на Косово, защото правителството на нашия премиер г-н Албин Курти, не зависи от „Сръбска листа“ или от която и да е друга албанска политическа партия, защото той получи на миналите парламентарни избори доверието на албанския народ и можеше и сам да формира правителство, заедно с партията, която аз представлявам и една партия на египтяните. Това не влияе въобще, те имат абсолютно мнозинство в парламента на страната. Аз не възприемам нещата така. Смятам че общата ни цел е да живеем добре, да си сътрудничим помежду си добре и да уважаваме всички ценности и разлики. Вие и ние можем да бъдем различни, да имаме различни качества, може да имаме различни политически възгледи,да се различаваме по нация, вяра, религия, цветът на кожата да ни е различен , да говорим на различни езици , но трябва да знаеме, че сме човешки същества и делим едно и също пространство. Но в този дух , смятам, че трябва все повече икономически да се свързваме , когато глобалната икономическа криза ни засяга и имаме проблеми с обедняването , с енергийните ресурси. Виждате студените дни и смятам че трябва да се фокусираме върху онова което ни сближава, а не това което ни разделя.Преживяхме всички войни, престъпления, геноциди и те не трябва да се повтарят на нито един народ.
БНТ: Президентът на Косово г-жа Османи насрочи частични избори за 18-ти декември, може ли това да реши проблемите, за които ние с Вас сега говорим?
Емилия Реджепи: Въз основа на косовската конституция президентът има задължение да насрочи провеждането на предсрочни местни избори в момента, когато някой реши и подаде оставката си. Това направи тя, но дори и самият факт, че ако на тези избори не участва „Сръбска листа“, която представлява 90% от сърбите в северната част на Косово, е напълно възможно тези избори да не бъдат легитимни. Ще видим какво ще се случи в самия ден на провеждането на изборите, но има алтернативи. Има индикатори, които показват, че изборите могат и да не се проведат. Влиянието на Република Сърбия е много сериозно. Сега като правителство преди два дни дадохме ресора на министър на малцинствата и на завръщащите се на Ненад Рашич. Цялта офанзива на сръбските власти беше впрегната против него. Ненад Рашич е мой добър приятел и колега, ние с него сме били дълги години депутати в косовския парламент и той много добре познава косовската политическа система, както и знае да защитава много добре правата на сърбите вътре в косовските институции. Не виждам причини защо някой би бил против него. Не знам дали неговата партия ще излезе на частичните местни избори, но има и други сръбски партии, които ще вземат участие в тях. Каква ще бъде избирателната активност не мога да ви кажа, защото това зависи от много фактори, като заплахи и изнудвания и за това ще видим какво ще стане тогава.
БНТ: Г-жо Реджепи, по време на посещението на президента на Косово в София само преди няколко дни беше повдигната темата за българите, живеещи в Косово, какви права имат те и дали могат да влязат в косовската конституция?
Емилия Реджепи: Народ и конституционна категория, както вече казах в началото, са албанците, сърбите, бошняците, турците, ромите, ашкалиите и египтяните. Tова са тези народи, които са възприети като народите с конституционна категория в Косово, което обаче не означава, че не може по друг начин да се изясняват въпроси, свързани с национална идентичност. Не знам какъв е броят на българите в Косово, но знам, че имаше някакви неправителствени организации, а скоро и българският посланик в Прищина проведе разговор по темата с премиера Курти. Но защо българите да не бъдат включени? Всеки, който живее в Косово и го приема за своя страна, има гражданското и човешко право да се определя както пожелае. Отново казвам, не знам какъв е броят на българите. Проброяване в Косово ще има през следащата година, така че ще видим. Знам, че преди време имаше злоупотреби с ваши гражданства и лични карти, защото процесът на визова либерализация ни ограничава свободно да пътуваме и да работим. И може някой от студентите да е използвал възможността да следва в България, защото вие сте помогнали на много наши студенти. В България има голям брой доктори и икономисти от Косово, които са завършили престижните ви университети в София и Пловдив и те много добре се вписват в страните от Западна Европа. Някои от тях са видяли по този начин през тяхното образование в България, което е по-достъпно и носещо полза. Не знам, ще видим на преброяването, което предстои в Косово. Никой няма правото да ограничи или да спре процеса на изясняване на националата идентичност на всеки гражданин, живеещ в Косово. Демократично право е на всеки да се изясни както намери за добре това какъв е неговият произход, което в крайна сметка е негово човешко право.
БНТ: Преди малко говорихте за Брюкселското споразумение, според него обаче е предвидено да бъде създадена Асоциация на сръбските общини в Косово. Може ли това да бъде направено?
Емилия Реджепи: Точно това е и една от темите на Брюкселското споразумение – формирането на Асоциация на сръбските общини в районите, където живеят сърбите и по-точно в северната част. Създаването на етнически сръбски общини доведе до обтягането на отношенията между косовското правителство, „Сръбска листа“ и Република Сърбия. Когато говоря за „Сръбска листа“, това навява асоциация за правителството на Република Сърбия и те много настояват ние да го изпълним. Самото наименование на асоциация или общност за една етническа група според мен е погрешно. Една община не може да бъде нито българска, нито албанска, сръбска или пък босненска. Общината е гражданска и всички, които живеят в нея, трябва да бъдат равноправни. И точно заради това наименование съществува това напрежение и обтегнатите отношения. Мисля, че косовският премиер има много категорична позиция и няма да допусне какъвто и да е вариант за създаването на етнически общини или асоциации, защото това ни довежда до друга ситуация. Имаме вече такъв случай в Босна и Херцеговина, защото така бе създадена местната Република Сръбска и заради тази заплаха сме много чувствителни по този въпрос как да се направи това. Не казвам, че това не може да се направи, не казвам че сърбите нямат права да живеят в Косово, но в същото време смятам, че и те трябвада живеят с всички нас. Защо да се изолираме и отделяме? Защо да повдигаме още повече етническо напрежение – това ни струваше много в миналото. Аз като родител виждам бъдещето на своите деца, както вие виждате на вашите деца в страната ви. Смятам, че никой няма право да отнеме живота на вашето семейство и на детето ви заради това че някой се самоопределя различен по национален принцип.