Съдията с ранг върховен съдия, имащ право да разследва главния прокурор и неговите заместници, ще има същите задължения и ще се ползва от същите предимства, като всеки останал прокурор – същата заплата и същите отпуски, но ще се разчита на големия му опит като съдия и на морала му, за да не се срасне за двете години на този пост със структурата на прокуратурата.
Това каза в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев в коментар по темата за промените в Наказателно процесуалния кодекс (НПК) с текстове за разследването на главния прокурор и дали той ще бъде отхвърлен.
Разследването на главния прокурор предизвика най-големи дебати и критики при общественото обсъждане на законопроекта, става ясно от разговора с Дечев.
Според него екипът на министерството, внесло този законопроект, е получило позитивни становища от НПО организации, като БХК, но е имало и отрицателни становища, като това на Висшия съдебен съвет (ВСС), което обаче е само за някои от параграфите. Отрицателни са и становищата на Висшия касационен съд, Висшата касационна прокуратура и Камарата на следователите, като това не е било неочаквано.
Венецианската комисия, както и ред други авторитетни европейски структури са дали положителна оценка и това е обнадеждаващо, според Дечев.
Зам.-министър Дечев коментира и въпроса дали с въвеждането на фигурата на съдия с ранг на върховен съдия , който да разследва главния прокурор и неговите заместници ще се разбие взаимосвързаността в йерархичната структура на прокуратурата:
„Точно за това предлагаме такава фигура – на човек, който е работил в съда като наказателен съдия, ще има голям професионален опит, ще е преминал през атестации на комисия. Последните 7 години този човек ще е работил като наказателен съдия и ще има поглед върху работата в досъдебната фаза на следователите и наблюдаващия прокурор. Този човек ще е от една страна специалист по наказателно право и процес, а от друга страна той няма да е толкова обвързан със структурата на прокуратурата, с нейната институционална култура. Той ще бъде временно, за не повече от две години, прокурор като всички останали, със същите правомощия, които ще има всеки един друг прокурор – ни повече, ни по-малко. Той ще може да се ползва самото тези правомощия, които са предвидени от българската Конституция и НПК. Той няма да е нищо необичайно, нищо различно от останалите прокурори. Той ще бъде назначен от прокурорска колегия на ВСС, ще получава същата заплата като колегите си, ще има същите дни отпуска“.
Според Дечев опасността от зависимостите на този прокурор ще се преодоляват, благодарение на чувството му за отговорност, както и на големия му опит, тъй като се предполага, че ще е с минимум 17 години стаж, последните 7 от които трябва да е наказателен съдия. Той ще бъде само временно изпълняващ длъжността „прокурор“ и не би трябвало да се опасяваме от бързо срастване с новата институция, в която той ще работи само временно – не повече от 2 години.
В отговор на въпроса какво очаква да се случи при гласуването на промените в НПК, Дечев каза: „Аз очаквам всичко, залогът обаче е голям, защото този законопроект е един от 22-та законопроекта, които са предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост, който е обвързан с 12 млрд лева, предвидени от Европейската комисия за България“.
С този законопроект министерството се опитва да изпълни около 70 решение на Европейския съд по правата на човека, някои от които са още от 2009 година, като прочутата дело „Кольови срещу България“, където съдът в Страсбург констатира, че на практика в България не съществува независим механизъм, който да позволява един независим магистрат да осъществи независимо наказателно разследване срещу главния прокурор, става ясно от думите на зам.-министър Дечев.
„Холандия (Нидерландия) използва някои слабости в състоянието на правовата държава в България като един от мотивите за отказа ѝ да допусне България в шенген“, припомни Дечев, като подчерта, че и за българските граждани приемането на този законопроект е добре, за да се подобри усещането както за справедливост, така и за това, че наказателните разследвания не само срещу главния прокурор, но и срещу когото и да е в България, за каквото и да е престъпление, се водят сравнително бързо и ефективно.
Дечев коментира и евентуалната възможност този законопроект да бъде отхвърлен, както бе отхвърлен законопроектът за закрила на лицата, подаващи сигнали: „Надявам се, че депутатите са успели да еволюират и поне в правна комисия, където са юристи, ще го приемат“.
„Смея да кажа, че много отдавна не е имало толкова положително становище от европейски институции за един толкова сложен и труден законопроект, какъвто е този“, допълни той.