Когато един световно известен неврохирург приеме поканата да ГЕРБ да бъде номиниран за министър-председател, това наистина изисква размишление. Понеже не предполагам по никакъв начин проф. Николай Габровски да е приел тази „покана“ по причина на някакви зависимости, допускам, че се е подвел по приказките за „национално отговорна позиция“. Само допреди няколко часа от ГЕРБ ни информираха, че най-логично би било кандидат за премиер да е партийният лидер, но допускаха и „компромисна фигура“. Е, намериха такава фигура, но и никой не постави под въпрос заявлението, че в българската политика все пак си имаме „нашия Меси“. Това коментира в блога си Антоний Тодоров.
Можем ли без напрежение да си представим, че ГЕРБ предлага правителство, било то и експертно, и това е най-приемливото, което би трябвало да съответства на изборните резултати от 2 октомври 2022? Защото „така е казал народът“. Но не допускаме ли, че „народът“ може да греши колективно, както всеки от нас може да греши индивидуално? Това с „народа“ е едно удобно извинение или по-скоро една интелектуална капитулация, отказ да наричаш нещата такива, каквито са. Но това е голяма тема.
Какво би било завръщането на ГЕРБ във властта?
Ако живеехме в една скучна демокрация, където партиите се въртят в управлението, така че веднъж едни са на власт, а после в опозиция и обратно, завръщането на ГЕРБ във властта не би било проблем. Но ако не сме забравили, че в продължение на месеци през 2020-2021 г. протестиращи граждани от всички политически разцветки (дясно-център-ляво) искаха оставката на тогавашния премиер от ГЕРБ, както и на главния прокурор. А заедно с това и предсрочни избори. Това не стана, ГЕРБ направиха всичко възможно да забавят развръзката, включително с театралното изпълнение с една нова конституция, чиято новост беше единствено преместването на главата за правата и свободите от първа на последна позиция в текста. Но това, ще кажат, е история.
В последващата история от има-няма 2 години нищо в ГЕРБ не се промени. Лидерът е същият, уставът е същият (едно национално събрание действащо с ръкопляскания и една изпълнителна комисия от 11 души винаги подкрепяща лидера), никаква заявка за някаква промяна. А каква промяна се очакваше? Например, публичен отказ от такива практики като отнемане на бизнеси (някакви там „Осем джуджета“), използване на прокуратурата като политическа бухалка или като чадър (нищо по темата за някакви там 60 млн. подкуп от един преследван от закона бизнесмен), мълчание за откровени безобразия (едно чекмедже, една къща в Барселона), държавно субсидиране на „свои“ фирми чрез инхаус поръчки и други „законни“ методи за отклоняване на публични средства. Списъкът може да и много по-дълъг, напомням само забравените.
Нищо не се промени, а ГЕРБ запазиха своята политическа хегемония. Макар и извън правителството, вече нищо не ги заплашва: нито „комисията Манолова“, нито обещаното от ИТН „изчегъртване“, нито дори повторение на необмисления арест на Бойко Борисов, нито някакво сериозно разследване под надзора на прокуратурата. Техните противници се скараха помежду си: ИТН свали правителството на Кирил Петков, БСП се отвърна от досегашните си партньори в трудната четворна анти-ГЕРБ коалиция, президентът Румен Радев се отказа отново да вдигне юмрук срещу безобразията на ГЕРБ. А и ГЕРБ получиха най-много гласове на едни избори с рекордно ниско участие, с което се обявиха за победители и убедено предложиха нов премиер.
Тогава какво можем да очакваме от едно завръщане на ГЕРБ във властта? Ами вероятно пак от същото, но с повече ентусиазъм, защото опитът да бъде прекратено това не успя. Е, вероятно с повече внимание да не излиза наяве, но дори и това може да бъде пренебрегнато в новите условия. А те упоително обясняват, че едно правителство, управлявало около 6 месеца, е надминало по безобразия едно управление от близо 12 години. Трудно е за вярване, но има хора, които упорито го повтарят.
А какво е то експертно правителство?
Мнозина вярват, че проблемът на българската политика е в липсата на експертиза, в това, че правителствата не привличат достатъчно експерти. Може би сме позабравили, че бившият премиер Бойко Борисов намираше министрите си на кръстопътища, някак случайно попаднали му кандидати. Всъщност това видяхме и при опитите на ИТН да ни предложат кабинети: то не бяха световни шампионки по шахмат, позабравени бивши министри или уличени в плагиатство кандидати за вицепремиерски пост. Внимателното наблюдение показва, че действащите правителства имат достатъчно експерти, т.е. хора, които разбират много, за какво става дума. Но ако действат по начин, който ни предизвиква да изпълним улиците с искания за оставки, това не е заради липса на експертиза, а заради това, че решенията са в интерес на някакво малко частно малцинство и против общия интерес. Това, обаче, е политическо решение, а не въпрос на експертиза.
Когато се предлага „експертен“, а не политически кабинет, намерението изглежда друго. В случая ГЕРБ отново търси начин да се прикрие зад авторитета на известна публична личност (както на президентските избори през 2021). Но също и за да излезе от политическата си изолация, резултат от нежеланието на партията да се освободи от наследството на безобразията от собственото си управление. С други думи въпросът не е да се потърси някакъв компромис с другите партии (най-вече ПП и ДБ), защото такъв компромис можеше да направи в рамките на предишния парламент. Това е пореден театър, в който един несвикнал с политическите нрави професионалист ще бъде привидно оставен сам да търси диалог с другите партии, но също и да предложи министри. Как ще стане това?
Изобщо какъв е опитът на този високоранжиран професионалист в политическите преговори или в управлението на публични ресурси и персонал? Стига ли натрупаният в „Пирогов“ управленски опит? Не знам, но си представям истинските затруднения пред такъв професионалист, когато трябва да предлага министри – по-вероятното е, да му бъдат подсказани от ГЕРБ. Както и занапред, ако дори се стигне до правителство с незнайно кои гласове, подсказките от ГЕРБ ще бъдат определящи, а там властовият център е известен.
Но какво в частност е „експертно правителство“? Ако не се има предвид правителство, съставено от „неярки“ партийни фигури, това би било накратко едно политически безцветно правителство, което ще претендира да управлява държавата така, както се управлява корпорация: експертно, технократски, неполитически. Възможно ли е това? Бих дал само два примера за това, как е невъзможно да се представи неполитическо експертно решение. Първият пример е с плоския данък – да остане или да се промени в прогресивно данъчно облагане, какво е в повечето европейски демокрации? Кое би било „експертното“ и неполитическо решение в случая? Или да се узакони или не еднополовият брак? Кое би било тук „експертното“ и неполитическо решение?
Всъщност така може да се продължи по всеки въпрос: „хартия“ или „машини“ на изборите; даряване и продаване на оръжие за Украйна, инвестиция повече в железниците или в магистралите; автомагистрала „Струма“ да минава ли през Кресненското дефиле или не? Швейцарското правило ли за осъвременяване на пенсиите или предложението на ПП за нова формула, която да не ощетява старите пенсии? Очаквам „експертни“ и неполитически предложения по тези теми.
Представяме си, погрешно, че експертните решения са в интерес на всички. Това е невъзможно, всяко решение засяга едни интереси и облагодетелства други. Умението е в баланса на интересите, за да не се предизвикват социални конфликти. Но няма неполитически решения в политиката. Експертиза винаги е нужна, трябва да се познава материята (например в ядрената енергетика), но решението за доставка на обогатен уран за АЕЦ винаги ще има политическо измерение. Заради геополитиката, например.
Така че, ГЕРБ отново избраха да се прикрият зад авторитета на уважаван експерт. Дано това не ни затвори очите за действителността, а тя е, че ГЕРБ не са се променили. Дотогава (ако изобщо) няма смисъл да си представяме правителство, предложено и подкрепяно от тях. Иначе всичко ще бъде зад една благовидна маска.