Основната причина да задлъжняваме днес не е липсата на пари, а на финансова грамотност – неумението да боравим със собствените си средства, да планираме правилно разходите и покупките си, непознаването на финансовите продукти и как да се възползваме практично от тях. Наблюденията ни показват, че много малко семейства спестяват целенасочено, особено през последните няколко години, и имат средства за непредвидени ситуации – така наречения авариен фонд. Това казва пред „24 часа“ Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземания в България.
Според нея, именно към него е добре да посегнем, ако пералнята ни се развали, а не към бързите кредити. „Нужна е целенасочена работа, особено с младите хора, за да изградят умения да управляват адекватно личните си финанси. В тази посока работим заедно с колегите от Асоциацията за управление на вземания в България“, допълва Миткова.
Тя посочи, че един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа плащат сметките си със закъснение или изобщо не плащат. България следва тази негативна тенденция – цели 25% от издадените фактури се просрочват или не се плащат въобще (при средно 21% за Европа и 24% за Източна Европа). При гражданите този дял е нараснал с четири процентни пункта – от 18% през 2019 г. на 22% през 2022 г.
Българският бизнес също се нарежда в групата с влошена дисциплина – 26% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 22%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Гърция и Словакия (27%), Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%).
„За пръв път след период на година и половина постоянен спад през третото тримесечие на тази година необслужваните кредити в банковата система са отбелязали ръст в абсолютна стойност – по данни на БНБ брутният им размер заедно с авансите в края на септември възлиза на 4,737 млрд. лв. Основна причина се явява публичният сектор, където ръстът на необслужваните кредити е над 8 млн. лв., и фирмите – с ръст от близо 18,6 млн. лв. за едно тримесечие“, допълва Миткова.
Според нея, домакинствата като цяло поддържат спада на проблемните задължения към банките – основно поради все още доброто представяне на жилищните кредити, но лошите потребителски заеми нарастват, което е сигнал.