В Плана за възстановяване и устойчивост има заявени над 20 реформи, които вече трябваше да бъдат в действие в енергетиката и не са мръднали и на йота – сред тях са либерализацията на пазара и енергийно бедните.Това каза в интервю за БНР Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.
Нуждата от предоговаряне или преосмисляне на ПВУ не произтича само и единствено от нуждата да се удължат рестрикциите към въглищните централи, изтъкна той.
„Фокусът е върху въглищните централи, но фактически ние не сме готови за следващото плащане по ПВУ и няма да бъдем готови в близките 3-4 месеца“, предупреди Иванов. По-разумно е да се влезе в разговори с ЕК, смята експертът.
Основният аргумент е войната в Украйна, която постави нашия регион в енергийно отношение в много различно положение от обсъжданото миналата година, когато се подготвяха проектните фишове по ПВУ, посочи Антон Иванов.
„Това е много тежък проблем за региона. Той ще продължава да се утежнява. В Украйна енергийната инфраструктура се разрушава и ще има нужда от изграждане на изключително големи обекти, които ще изискват ресурси, усилия и електрическа енергия. В този момент ние да се отказваме от производствени мощности, които до голяма степен изпълняват съвременните екологични изисквания за работа, ни се струва неразумно и затова настояваме да бъде предоговорено.“
Става дума за адаптация на междинните цели към реалностите – не се отказваме от нисковъглеродна икономика към 2050 г., както и от целта за намаляване с 50% на емисиите към 2030 г., уточни Иванов. Въпросът според него касае краткосрочните цели в рамките на 2-3 години.
Ако в краткосрочен план се затворят 40 на сто от мощностите, България ще се превърне във вносител на ток в регион, в който електрическата енергия няма да е достатъчна, поясни енергийният експерт.
Към 2030 г. със сигурност ще имаме затворени някои въглищни блокове, подчерта Антон Иванов.
„Ние ще си изпълняваме средносрочните цели към 2030 г., но ще имаме време да се подготвим за изпълнението на тези ангажименти. Заместващи мощности – това е, което е необходимо, когато затваряме работещи енергийни мощности. До 2030 г. имаме всички възможности да въведем в експлоатация адекватни заместващи мощности и мрежови капацитети.“
ЕК ще зададе много въпроси и ще отправи решенията към политическите нива. Трябва да сме готови да убеждаваме страните членки на политическо ниво за необходимостта от тази промяна.
Това според него ще отнеме 6 месеца, но така или иначе в този период следващо плащане няма как да получим.