Силната доминация на автомобилното застраховане у нас, което до голяма степен е по линия на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, изкривява застрахователния пазар у нас и го отличава сериозно от другите европейски пазари. Това стана ясно при представянето на доклада „Застраховането в България – икономически отпечатък и предизвикателства пред развитието“, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) за Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).
Автомобилните застраховки („Гражданска отговорност“ и „Автокаско“) държат основния дял в премийния приход – 71% през 2021 г. Имущественото застраховане, извън автомобилното и общата гражданска отговорност, генерира едва 13.8% от премийния приход. В страните с най-развито имуществено застраховане неговият дял доближава 50% от общите приходи, като средното ниво за Европа e около 36.5%, по данни на „Иншуърънс Юръп“ (Insurance Europe).
За 2021 г. обезщетенията по „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“ надхвърлят 84% от всички обезщетения в общото застраховане и 69% от общия размер на застрахователните обезщетения през годината. Обезщетенията, свързани с пожар и природни бедствия, доближават 65 млн. лева, или 5% от общия им размер. Плащанията, свързани със заболяване, достигат 48 млн. лева, или 3.7% от всички платени компенсации, като заедно със сходните продукти, предлагани в животозастраховането, достигат близо 84 млн. лева или 6.5% от общите.
„В България нивото на застрахователното проникване остава много ниско. Доминира автомобилното застраховане, а голяма част от работата на сектора зависи от регулациите, тоест от държавата, която определя правилата“, каза Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ.
Застраховането има траен дял в икономиката в порядъка на 2-2.5% от БВП през последните 15 години. Застрахователите са сравнително големи работодатели в областта на финансовите услуги. Освен това броят на заетите в икономиката постепенно намалява, а застраховането задържа ниво, обясни Богданов.
Държавата облага застрахователите с корпоративен данък и данък върху застрахователните премии. През 2019 г. приходите от корпоративен данък върху застрахователните дружества расте с близо 45% до 71 млн. лв. Данъкът върху застрахователните премии нараства стабилно след 2013 г., като достига до близо 47 млн. лв. през 2020 г. Публичните приходи от данъци върху сектора са относително ниски спрямо общите приходи от данъци на държавата, но те са пряко свързани с обхвата на застрахователния сектор, фирмите, които оперират на пазара и резултатите от тяхната дейност, твърдят икономистите.
В анализа се припомня, че в България се въведени задължения за сключване на застраховка за определени професионални категории, за служители на държавни и общински структури, за имущество или отговорност и др. Задължителното застраховане обаче не е особено ефективно, а резултатността е пряко обвързана с контролните механизми, посочи Петя Георгиева от ИПИ и даде пример с ниското застрахователно покритие при общинските имоти.
Икономистите от ИПИ оценяват като проблематична намесата на държавата на застрахователния пазар чрез излъчването на сигнали, че ще съдейства на гражданите за възстановяване на загубите от бедствие или друго рисково събитие. Това създава негативни стимули, водещи до ограничаване на застрахователното покритие и в резултат до липса на адекватна защита.
Петя Георгиева очерта и областите, в които има нереализиран капацитет за застраховане. Една от тях е изменението на климата и увеличаващите се природни бедствия. Здравната система е друга сфера, в която застраховането би могло да предложи адекватни решения.
На този етап доброволното здравно застраховане има значим ефект основно върху предоставянето на извънболнична помощ, като причините за това са много и различни, но най-вече са свързани със структурирането на здравеопазването в България, широкия пакет здравни услуги, финансиран от НЗОК, липсата на „пространство“, в което да оперират здравноосигурителните дружества, без да повтарят покритието на касата, стана ясно при представянето на доклада.
Киберрисковете също са сфера, в която тепърва активно ще се търсят застрахователни решения.
Висок е потенциалът за развитие и на животозастраховането с оглед на застаряването на населението и необходимостта от поемане на лична отговорност за финансите по време на пенсия.
Инвестициите на застрахователите са друг съществен аспект на икономическо въздействие на сектора. „Застрахователите са значим, макар и не водещ институционален инвеститор“, посочи Лъчезар Богданов. Той коментира, че засилването на тази роля минава през въвеждането на адекватни регулаторни стимули в областта на животозастраховането, тъй като именно тези продукти предполагат натрупване, спестяване и съответно инвестиции. В Европа, а и по света, именно животозастрахователите са най-големите институционални инвеститори.
Макроикономическото значение на инвестициите на застрахователите се измерва в относително устойчиво съотношение между 3.5% и 4% от БВП средно за последните десет години. Променя се постепенно структурата на инвестициите, като спада делът на тези в депозити. Над 2.1 млрд. лева са инвестициите на българските застрахователи в държавни облигации. Към края на 2021 г. те притежават български дългови книжа, емитирани на международните пазари за 502 млн. лева и още 887 млн. лева в ДЦК, емитирани на вътрешния пазар.