Пак се разминахме с Шенген. Това проблем ли е… Един от най-добрите неврохирурзи у нас и в света – проф. Николай Габровски, пое папката от президента Румен Радев за първия проучвателен мандат, но при срещите си получава откази от партиите, с които разговаря. Това унижение ли е? Пред ФАКТИ говори доц. Милен Любенов, преподавател в Катедра „Политология“ на Софийския университет и бивш секретар по вътрешна политика в Президентството между 2012 и 2017 г.
– Доц. Любенов, пак се разминахме с Шенген. Според вас ние готови ли сме, или сме жертва на геополитически интереси?
– За Шенген технически сме готови, но основният проблем, който стои пред страната ни, е върховенството на закона. И това е основният аргумент на Нидерландия. Така че ние по-скоро трябва да търсим причините у нас и да направим тези необходими реформи в съдебната власт и борбата с корупцията, за да станем член на Шенген и Нидерландия да няма аргументи в тази посока.
– Това ни го напомнят тактично няколко пъти през годините, че у нас няма върховенство на закона и не се справяме с корупцията. А ние какво направихме?
– От 2011 година, когато Нидерландия наложи вето и спря процеса на разширяване на шенгенското пространство с България и Румъния, у нас се направи много малко. Особено с борбата с корупцията. Въпреки че механизмът за сътрудничество и проверка беше прекратен, всъщност по-скоро няма да има повече доклади, защото официално решение за прекратяване на механизма няма, остава основният проблем – върховенството на закона.
И тук българските политици, особено през последните години, се стремят да запазят съществуващото статукво.
Видяхме колко опити през годините бяха извършени, и то успешно, за овладяване на съдебната власт и прокуратурата. Докато тези въпроси не се разрешат, България трудно ще стане член на Шенген. Просто Нидерландия ще има винаги повод и аргументи да ни спира.
– Това, че останахме скачени с Румъния, някакъв утешителен факт ли трябва да е за нас, защото в противен случай, ако ни бяха разделили, щеше да е доста звучен шамар за управлението у нас?
– Не трябва да разглеждаме този факт като някакво утешение. Не ни разделиха, защото и процедурата е по-сложна. За да ни разделят, трябва и решение преди това на Европейския парламент. Виждаме, че мотивите на Австрия и Нидерландия са различни. Австрия ни спира заради миграцията, а Нидерландия ни посочва проблемът с върховенството на правото и корупцията. В същото време Нидерландия няма такива забележки към Румъния.
– Да, те го обявиха това, но какъв пореден сигнал трябва да е за нас?
– Да работим в тази посока по-усърдно.
– Ако се пренесем на терена на вътрешната политика, как определяте шансовете за формирането на кабинет. Първият мандат е връчен?
– Шансове за кабинет с първия мандат няма. Това се разбира и от ГЕРБ. Те се опитват по всякакъв начин да оправдаят своята невъзможност да направят кабинет, прехвърляйки вината на своите опоненти – най-вече на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. В момента се провеждат разговори, но очакванията към тях не бяха големи по принцип.
Видяхме разговори от между 5 и 15 минути, което е напълно несериозно.
Все пак говорим за срещи и разговори между кандидат за премиер и парламентарни групи. Ако наистина имаше някакви предварителни очаквания за съставяне на правителство, щеше да се говори за политики. А кратките срещи се несериозни. Дори и да срещнете някой ваш познат на улицата, когото не сте виждал повече време, ще си говорите повече от 5 минути. А точно това виждаме като подход между политическите партии. Това просто показва, че шансовете за формиране на правителство в първия мандат са нулеви.
– Виждате ли сближаване на позиции между президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, защото все повече чуваме за координирани действия между ГЕРБ и президента към „Продължаваме промяната“?
– Можем само да гадаем дали действията са координирани. Ясно е едно. „Продължаваме промяната“ се превръща в основен враг както на президента, така и на ГЕРБ. Всички удари, които наблюдаваме през последните няколко месеца, включително и по време на предизборната кампания от страна на служебното правителство, показват именно това.
Отношението на президента към тази политическа формация се промени драстично през последната година. И всичко това е в интерес на ГЕРБ.
В момента на политическия терен „Продължаваме промяната“ е основен опонент на ГЕРБ. Виждаме, че ПП са доста непреклонни за разговори с ГЕРБ за общо мнозинство. ПП искат ГЕРБ първо да разреши вътрешните си проблеми, които са преди всичко репутационни и са свързани с предходния модел на управление.
– Чухме президентът Румен Радев да казва, че е било грешка, че е допуснал такива хора да откраднат надеждите за промяна, визирайки Кирил Петков и Асен Василев?
– Чакайте малко… Аз считам, че една такава констатация е много силна. Дайте да определим какво означава „промяната“.
Радев ли се асоциира с човека, който прави промяната, една партия ли може да направи промяната…
Ако говорим за промяната в някаква положителна посока, тя ще бъде дело на усилията на голяма група от хора. Не може да бъде дело на една партия или на един човек, на една личност. Иначе критичният тон на Радев в някаква степен не е изненада. Ние видяхме, че от първия му мандат досега на него май му харесва ролята да бъде критик и да бъде опозиция на управлението. При управлението на ГЕРБ имаше редица поводи, свързани с върховенството на правото, станахме свидетели на редица скандали. А сега, в това кратко управление на „Продължаваме промяната“, което бе няколко месеца, Радев отново го видяхме да критикува. Служебният кабинет встъпи в длъжност през август месец и вече управлява 4 месеца. Почти колкото и кабинетът „Петков“. И тук въпросът е какво толкова погрешно направи правителството на Кирил Петков, че президентът да бъде особено критичен. Аз считам, че има някаква друга плоскост на отношенията между тях. А генезисът може да се търси още през миналата година, когато беше създадена „Продължаваме промяната“ за участие на изборите.
Явно тогава президентът е имал някакви очаквания, че ще упражнява влияние както във формацията, така и в управлението.
Но ние видяхме, че от „Продължаваме промяната“ се еманципираха много бързо. А поводи затова са и няколко конкретни причини, свързани с промените в „Булгаргаз“ и конфликтът в Украйна.