Кои са добрите и лошите примери в политическите послания и има ли висок стил в политическата реч? Анализ в ефира на Euronews Bulgaria направи преподавателят по съвременен български език в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Владислав Миланов.
Младите хора, с които ние работим, са добре информирани, имат и гражданска, и професионална позиция. Затова всеки петък с тях ние сме в парламента, записваме дискусиите и се опитваме след това да обобщим тенденциите, обясни доц. Миланов.
Много от ситуациите се повтарят и този парламент не направи изключение. За съжаление, се изостри тонът в този парламент, смята доц. Миланов.
Би трябвало народните представители да разбират, че езикът разполага с достатъчно изразни средства, а не да стигаме до ниските регистри и да се обиждаме.
Обидната лексика е обидна към нас и като специалисти, и като общество. Не става дума за изолирано явление – обидата става все по-мащабно явление и в европейски, и в световен план, обясни доц. Миланов.
За съжаление, голяма част от европейските политици преминаха границите в добрия тон на общуване. Универсален съвет няма – всеки човек изгражда своята комуникациионна култура, обясни специалистът.
Като добри примери за ораторство в парламента, той посочи речите на проф. Андрей Пантев и Стефан Данаилов, а в последния парламент – тези на Кристиан Вигенин. Подчерта и отношението на вицепрезидента Илияна Йотова към българския език.
Доц. Миланов е песимист за културата на общуване в бъдещето. Хора, които днес крещят от парламентарната трибуна и обиждат, няма да могат да променят поведението си за няколко месеца или година, смята той и посъветва политиците да си пуснат и изучават речта на „Желязната лейди“ Маргарет Тачър.