„В политически план регионът на Черно море започна да придобива някои от характеристиките на Близкия изток – война, дългосрочни конфликти, окупирани чужди територии, постоянна нестабилност, намеса на трети държави, неуспешни опити за политически решения. Всичко това налага задълбочен и открит дебат, защото България не може да остане безучастна. … Основният инструмент на българската външна политика за постигане на укрепване на мира и сигурността в Черно море е активното участие в рамките на ЕС и НАТО. Необходима е позиция, стратегия и политики – национални и самостоятелни, не противостоящи на общите, както често се разбира и дори спекулира, когато се чуят тези две думи. Става дума за наша добавена стойност към общите политики на ЕС и НАТО“.
Това заяви пред БНР дипломатът Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения.
„Ясно е, че докато има война, всичко е война – и търговията, и инвестициите, и туризмът, и спортът, и транспортът, дори и отношенията между хората. Ние говорим за сблъсък на ценности, заложени в този конфликт, но най-висшата ценност е човешкият живот и респективно мирът“ каза още той.
Любомир Кючуков посочи, че общото заключение на конференцията е било, че ключът към всички останали проблеми в Черно море е незабавното прекратяване на войната:
„Украйна има всички юридически и морални основания да се стреми да си възвърне окупираните територии, като за целта има два възможни пътя – военен и политически. От гледна точка на резултата, нито един от тях не може да гарантира 100% успех, от гледна точка на цената – те са несравними. Именно това – както по отношение на страните, ангажирани в конфликта, така и на целия регион – е първата задача“.
Като рискове за Черноморския регион дипломатът посочи:
„Ако Русия реши да продължи своята агресия и по-нататък, за да откъсне Украйна и от Черноморското крайбрежие, което сега изглежда по-трудно постижимо. Ако Украйна успее да възвърне своите територии, включително и Крим. И в двата случая това крие риск за сигурността на всички страни“.
Според него всичко, което се случва в политически и във военен план, сочи, че постигането на мир се отлага във времето, неизвестно за кога.