Всеки път когато направя политическа констатация на случващото се в България, се намира някой който подхвърля намека за получени от мен пари. Колкото и невероятно да звучи, аз от пари нямам нужда. Или с известна доза хумор, мога да кажа, че съм прекалено скъп, за да бъда купен. Та намеците по темата по-скоро ме разсмиват и дори насърчават да продължавам.
По времето на „Тоталитарната система“ предупредих, че тя е обречена, като я сравних с едноколка с едно колело. Еднопартийната система с нейния принцип на „единоначалието“ и фалшивата „диктатурата на пролетариата“ въртяха обществото в цетрофуга, от която нямаше излизане. След 30 години декоративна демокрация отново се завъртяхме на кръг. И всеки който ламти за социални облаги е готов да мачка идеал, морал или принцип. Да си противоречи на казаното от вчера, в името на „общото благо“. Дори да стъпва върху приятели и съпартийци, съученици и колеги. Вижте промените настъпили в позициите на генерал Янев спрямо президента Радев. Тези на Корнелия Нинова спрямо Кирил Петков и обратното. За Добрев и „модерните леви“ в БСП, да не говорим. Дори и Вежди Рашидов бе изтупан от прахта на „Мултигруп“, в името на националното спасение.
Привидното единодушие в политическото говорене, замести „единоначалието“ от преди. Толкова е лесно и пратично е да се надпреварваме пред американското посолство вместо пред българският народ. „Купуваме още самолети! Спираме доставките на газ от Русия! Заместваме руските туристи с американски!“ Ако е необходимо и още някоя и друга база ще предоставим на отвъдокеанските приятели за да сме спокойни ние и нашите семейства, поне за месеци, а може би години…
Всички участници в нагаждаческото катерене по спиралата за места и местенца са изгубили същественото. Те нямат коректив, но явно са убедени, че може и без него! Медиите, които би трябвало да са парапета на „Демокрациата“, се превърнаха в изтривалки пред печелившите. „Елита“ не си дава сметка, че народа не желае еднопарийна система, колкото и да му се внушава, че политиците, които до вчера бяха гуша за гуша, днес са готови на „консенсус“ в името на интересите на нарада. Демокрацията има два крака! Единият е властта, другият е опозицията. Подобно равновесие в момента няма и страната е на „Куц крак“ в сравнение с другите европейски държави. За да си в опозиция трябва себеотрицание, находчивост и смелост. Опозицията победи в Италия. Преди това в Швеция. Във Франция Макрон има големи неприятности с опозицията, която му пречи да спи. Демократическата партия на Джо Байдън е на поправителен изпит на 8-ми ноември, от който зависи продължението или спирането на военната и финансова ангажираност на САЩ.
Слепотата на българските политици отваря булевард за всички, които се възмущават от пазарлъците в парламента. Американското посолство също помага за надигане на майонезата. Колкото и пари да изсипва, те са предназначени за българските мозъци, но хладилниците остават празни. В това време, кошницата на Костадин Костадинов се пълни без да се навежда и „Възраждане“ е на път да заеме мястото, което никой не желае да заеме – това на истинска „Опозиция“.
С други думи – коректив на политическата спирала. Подигравките, които се сипят върху Костадинов безспорно работят в полза на неговото бъдеще.