Тази неделя предстои вторият, решителен вот на президентските избори във Франция. Ако спечели срещу лидера на крайната десница Марин Льо Пен, Еманюел Макрон ще бъде първият преизбран френски президент след Жак Ширак през 2002 г. Според анализатори новият мандат ще позволи на Макрон да придвижи напред амбициозните си планове за Франция и Европейския съюз, предаде БНТ.
Телевизионният дебат между двамата кандидати утре вечер се очаква с голям интерес. Счита се, че дебатът преди пет години е най-големият провал за льо Пен, затова подготовката ѝ за сегашния ще бъде особено важна.
Колкото до предизборната кампания – на този етап изглежда, че Макрон вече не е толкова застрашен, колкото преди една седмица. Според социолозите разликата между двамата в момента е 9% и продължава да се увеличава най-вече заради смяната в стратегията. Макрон се насочи към избирателите на крайнолевия Жан-Люк Меланшон, който успя да събере 20% на първи тур. Интересното тук, е че по-голямата част от електората на Меланшон са предимно млади хора – между 18 и 24 години.
Дни преди балотажа във Франция – социолозите дават преднина на Макрон.
Льо Пен се опитва да вземе и от гласовете на Мелашнон, и от тези на класическата десница (Ерик Земур). Самата тя се опитва да изглади образа си и да обясни, че вече не е крайнодясна, макар в програмата ѝ все още да фигурират доста крайни идеи – като например натурализираните французи да нямат същите права като френските граждани.
Една от грешките на льо Пен на международната сцена е, че се е обяви за сближаване с Русия на фона на войната в Украйна. По принцип тя е за излизане от военното командване на НАТО и да се даде по-голяма тежест на ООН в този конфликт.
След като предизборната му кампания до първия тур бе главно посветена на войната в Украйна, в момента Макрон се опитва да обясни повече за своите социални и икономически реформи на французите. В международен план като че ли и европейските лидери изчакват резултата от балотажа, за да се даде тласък в отношенията с Украйна. Макрон е критикуван от френските медии за това, че не е отишъл в Киев като други евролидери. Той отговори, че би го направил тогава, когато ще има полза от това.
Макрон обаче непрекъснато използва войната, за да атакува Марин льо Пен за това, че тя беше в близки отношения с Путин, както и заради твърденията, че руски банки са финансирали предизборните ѝ кампании в миналото. В момента обаче корупционните скандали ѝ вредят повече, тъй като наскоро излезе доклад на ОЛАФ, който твърди че льо Пен партията ѝ са злоупотребили с европейски средства.