Служебното правителство няма и не може да има собствена политика по доходите, включително и за тяхното увеличение, а е длъжно да следва заварената политика, включително действащото законодателство. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев по време на участието си в петъчния парламентарен контрол. Донев припомни, че служебното правителство предлага на парламента да приеме т. нар. удължителен закон за бюджета, които да действа до момента, в който съставено редовно правителство предложи свой бюджет. Анализ на политическата ситуация пред ФАКТИ прави политологът Цветанка Андреева.
– Г-жо Андреева, как гледате на ситуацията в парламента – ще имаме ли кабинет, ще имаме ли бюджет за 2023 година?
– Ситуацията остава много заплетена, ако говорим за съставянето коалиционна формула за излъчване на правителство. Колкото до бюджета, явно ще се стигне до някакъв приемлив вариант,
защото той е удобна платформа за изборни обещания.
Бюджетът е изключителна отговорност на партиите и те все пак съзнават, че може още в близките месеци да има избори и трябва да покажат отговорност пред обществото. Така че за бюджета съм повече оптимист, отколкото за съставяне на кабинет.
– В парламента се формират тематични мнозинства. Колко може да се продължи така и това опасно ли е?
– Не бих казала, че е опасно. Това е механизъм, който започна да действа, защото обстоятелствата го наложиха. При една многопартийно представена политическа система в парламента е нормално. Ние нямаме двупартийна политическа система, нямаме двуполюсен модел. В този смисъл такива тематични мнозинства са настоящето и бъдещето. Вижте, тези мнозинства се оформят все пак около някакви ценности и виждания за държава, общество, икономика. Така че не са опасни. Те консолидират обединение и подкрепа.
– Колко е добре да имаме парламент и служебен кабинет заедно. Кабинетът е на президента и няма пряка отговорност към депутатите… Народните представители могат да искат отчет, но не е да налагат санкции?
– Нито като конституционна норма е приемливо, нито като политическа. Виждаме, че служебният кабинет колкото и да иска да запази функциите си на служебна власт, която по Конституция превежда държавата от едни избори към други, всъщност в момента играе чисто политическа роля. Влиза в битка с политически субекти. Предишното служебно правителство изчегъртваше ГЕРБ, сегашното основно разобличава управлението на четворната коалиция – кабинетът „Петков“, и най-вече „Продължаваме промяната“. Така че, за жалост, президентът Радев превърна тази конституционна форма в тип „лично оръжие“ за провеждането на собствената си политическа визия.
– ГЕРБ и ПП имаха среща, а след това Бойко Борисов даде обширно интервю. Има ли нещо, което бихте откроили в думите му?
– Това, което ми прави впечатление, е, че липсва силно изразено лидерство в процеса за съставяне на правителство. Това, което видяхме в интервюто на Борисов, беше някакъв опит да лидира този процес. Постави от една страна прословутите „червени линии“, а от друга страна завърши с подадена ръка, защото подчертаваше през цялото време на каква база може да се сформира управление. Някак, казвам го със съжаление, в другите политически партии не виждам подобен опит за лидиране.
„Продължаваме промяната“, които използват удобната си теза, че ще бъдат опозиция, някак така показват безсилието си да сформират кабинет.
А при третия мандат какво виждаме. От една страна той прикрит от някакъв вид всеядност от страна на проекта на Стефан Янев, а от друга виждаме безпомощност, ако попадне в ръцете на БСП.
– Защо изведнъж партия „Български възход“ се оказа удобна за всички?
– Просто е. Те са политически проект, който влезе в този парламент малко изненадващо и за социолозите. „Български възход“ са готови да бъдат достатъчно гъвкави, за да се запази този парламент, в който и те участват,
защото никак не е ясно дали ще влязат в следващия.
Те са готови и са влезли в парламента да бъдат във властта. Стефан Янев все пак има политическа биография. Помним защо той бе отстранен от четворната коалиция на Кирил Петков. Той изрази по-скоро антиантлантическите си позиции, визирайки недопускане на натовски войски, а сега, всъщност, играе с евроатлантическия блок в парламента, включително и при гласуването на военна помощ за Украйна.
– Създаде се и нова партия „Спаси София“. Това става година преди местния вот? Как очаквате да се позиционира и как гледате на формацията?
– Формацията е нещо ново като партия, но действа като политическа организация от доста време. Така че това е естествен процес да се официализира като партия. Но тук имаме няколко особености.
Формацията „Спаси София“ като политически субект е малко неясна.
Другото е, че те са вече партия, която е образувана на чисто географски принцип. Когато се прави партия само в географията на един град, тя рискува да стане клиентелистка. При клиентелизма имаме именно връзката на място – между управляващите и влиянието на местната олигархия. Пред такава формация има много рискове, но и много шансове. Може, ако се стигне до обединение на демократи в София, да се борят за кметското място в столицата. Добре е да видим какви са им ценностите, какви са им възгледите извън рамките на това как да ремонтираме София.