Във филма „Цар Борис Покръстването“ царят наследява слаба държава, враждебни и войнствени съседи и иска да сключи мир със сръбския цар. Срещат се с него. Той пита за условията на сръбския цар. Сръбския цар казва: „Имаш хубава наложница, дай ми я.“ Цар Борис отива в палатката си и казва на наложницата си: „Стягай се, отиваш при сръбския цар.“ Второто условие е: „Имаш хубав бял кон, дай ми го!“ Съветникът на българския цар казва: „Как? Никой владетел не си е давал коня!“ Цар Борис казва: „Дай му го.“ Третото условие: „На границата има един хълм, дай ми го.“ Съветникът на българския цар казва: „Е, това са само купчина скали, дай му го.“ Цар Борис казва: „Не, нито педя българска земя не давам!“ Както и да е, сръбския цар се съгласява, мирът е сключен.
На този фон идва Троянската война. Казват, че била за една красива жена – хубава Елена. Но на времето (и днес) е имало толкова хубави жени. И още, как ще обединиш толкова гръцки градове-държави да водят война за една жена? Тя не се дели на две, на четири на 10. Истината е друга. Всички гръцки държави са водели интензивна търговия с Черноморието, особено със северния район. Внасяли са дървен материал и други стратегически продукти. Троя е владяла проходите – разположена на Дарданелите. И им е пречела да търгуват. Високи мита за преминаване на корабите, търговски блокади. Или – ние (Троя) ще търгуваме, вие няма да търгувате. И гръцките градове-държави се обединяват и нападат Троя. Вярно – претекстът може да е била Хубавата Елена, но причините са били по-дълбоки. Както претекстът за Първата Световна война е убиването на Австрийския престолонаследник, но противоречията между воюващите са били много по-фундаментални и са назрявали отдавна.
Отиваме на Александър Велики и завземането на Персия. Когато той се подготвя за войната, персийските военачалници предлагат да се изтегли населението от пътищата, където ще премине, да се опожарят нивите и Александър да се остави без провизии. Така глада на войската му щяла да го принуди да потегли обратно. Дарий се възпротивява: „Не, нито един персийски поданник не трябва да почувства и да бъде притеснен от нашествието на Александър. Няма да изтегляме никого!“ Така Александър успява да се снабдява по пътя с провизии, „разхожда се“ до Египет (той не просто се разхожда, а си осигурява тила), а на следващата година напада Дарий и влиза победоносно в столицата на Персия.
Точно обратно правят с блестящата тактика на Барклай де Толи и след това на главно на Кутузов, които не влизали в решителни битки и изтощавали противника чак до Бородино. Даже Кутузов, според някои източници опожарява и обезлюдява селата по пътя на френската армия, за да не може да се снабдява с провизии и да се изтощава. Наполеон влиза и в изоставената Москва но и там няма провизии. Други източници пишат, че Наполеон не си дал сметка за малката плътност на населението в Русия, нито за ниското равнище на живота там. Наполеоновата армия не можела да бъде изхранена за сметка на местното население. Войниците обирали до троха провизиите на селяните и с това предизвиквали ненавист към себе си, което довело до „всенародната война” (партизанска война).(Виж сайта Блитц). Любопитен факт е за т.нар. Руска салата. Поради недостига на храна за войската, нейният глад, Наполеон възложил на готвача си да измисли такава салата, която да засища войниците с наличните оскъдни продукти. Така се родила „Френската салата“ – вътре с грах, краставички, картофи, майонеза и парченца месо, която впоследствие добила известност като „Руска салата“.
Отиваме на Втората световна война и нападението на Хитлер срещу Русия (СССР). Според документалния филм „Втората световна война в цвят“ Хитлер въобще не е имал намерение да напада Русия. Но разузнаването му донесло, че САЩ настройват икономиката си на военни релси и за да имал достатъчно ресурси да воюва със САЩ е трябвало да нападне СССР и да завладее нейните ресурси. Да, знаем от документални филми, че Хитлер в своята книга „Моята борба“ е написал че свръх-населението на Германия е трябвало да отиде в руските степи. Както знаем, че още с излизането на книгата Сталин поръчва едно копие с превод, което потъва в личната му библиотека. Но за такава война Хитлер още не е мислел, не е дошло времето – просто обстоятелствата са го принудили.
Нещо повече. Пак от документалния филм: „Втората световна война в цвят“ – Сталин е снабдявал Хитлер със суровини (в какви обеми – не знаем). Даже, според филма, последния влак от СССР за Германия от алуминий и никел буквално се е разминал с нападащите германски войски на съветската граница. И Троцки е знаел това. Уикипедия: „ Една от статиите му (на Троцки), написани малко преди убийството (на Троцки), се нарича „Сталин – интендант на Хитлер“.
Но ето и фактите: „Германия напада Франция през нощта на 10 май 1940г.“ (Уикипедия) На 10 юни 1940г. френското правителство се оттегля в Бордо, обявявайки Париж за свободен град.(Уики)“ Примирието с Германия е подписано на 22 юни 1940г.(Уикипедия: Битката за Франция)Съгласно друга глава на Уикипедия (Втора световна война): „Съгласно пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г., на 17 септември Съветският съюз напада и окупира източната част на Полша (днес част от териториите на Украйна, Беларус и Литва). На 10 юли 1940г. започва „Битката за Англия чрез луфтвафе, която се оказва неуспешна. Уикипедия (История на САЩ) „С избухването на Втората световна война през 1939 г. политиката на изолация е изоставена и след падането на Франция през 1940 г. САЩ започват да се превъоръжават и да изпращат големи потоци пари и военни доставки по програмата заем-наем на Великобритания, Китай и Русия…“
(Уикипедия втората световна война):“… (през 1940г. –б.а.) американското правителство въвежда ембарго за износ на суровини и продукти на черната металургия за всички държави от Източното Полукълбо, с изключение на Англия. Японският посланик във Вашингтон обявява това за „недружески акт“, тъй като американското ембарго има очевидно за цел да блокира японската военна индустрия,…(пак там):“ На 13 април 1941 г. обаче Япония и СССР подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и британското правителство замразяват всички японски финансови активи в техните страни. На 7 декември 1941 г. Япония, без да обяви война, напада американската военна база Пърл Харбър.“ Което до води влизане на САЩ във войната. Но думата ми е за Пърл Харбър – първо САЩ настройват икономиката си на военни релси, после ембарго срещу Япония, после замразяване на японските активи в американски и британски банки. Не е ли близко до ума, че Япония ще предприеме подобен акт?
Още един аспект от Битката за Британия: „Въздушните битки, резултат от операция Орел (на немски: Unternehmen Adler), по-късно стават известни като битката за Британия. Целта на Луфтвафе е да постигне контрол над въздушното пространство над Англия, което да позволи на военноморския флот да премине необезпокояван Ламанша. Промяната в целите на бомбардировките, от базите на кралските военновъздушни сили към бомбардиране на Лондон, дава на британските части необходимото време за възстановяване и прегрупиране.“ (Уикипедия.) Във филма „Втората Световна война в Цвят“ стигат и по далеч, там казват, че е трябвало само Луфтвафе да продължи бомбандировките срещу британските летища и самолети с няколко (2-3) седмици и Британия е щяла „да се разклати.“ Вместо това Германия сменя целта и се насочва бомбандиране на британските градове. Още нещо то Уикипедия: „Британското разузнаване вярва, че Луфтвафе има преимущество в броя самолети от 4:1. По тази причина кралските военновъздушни сили мобилизират всички свои резерви и ускоряват производството на Спитфайър. В допълнение започват тестове на нова технология – радарът.“
Друга грешка на германците, която повтарят отново и отново е че не успяват да направят новозавладените територии свои съюзници, а ако някой им пречи – да го неутрализират. От Уикипедия: „След бързата победа по време на битката за Франция Германия вярва, че е спечелила война на запад, но не оценява правилно защитните способности на Англия. Под надзора на гросадмирал Ерих Редер от Кригсмарине са изготвени редица планове за десантно нападение през Ла Манша. Най-ранните, датиращи от ноември 1939 г., идентифицират условията необходими за извършване на операцията: Кралският флот трябва да бъде елиминиран…“ и т.н.И още: „Една от основните пречки пред операцията е малкият флот на Германия. Голяма част от големите надводни кораби на Кригсмарине са повредени или унищожени по време на кампанията в Норвегия. Най-сериозни са загубите на ескадрени миноносци. Подводниците, най-силната част на Кригсмарине, не могат да действат в сравнително плиткия и тесен Ламанш. Въпреки че голяма част от кралския флот е ангажирана в Атлантическия океан и Средиземно море, защищаващите Англия кораби имат голямо предимство като брой. Те са уязвими от въздушни нападения, но дори при въздушно превъзходство от страна на Германия, десантът си остава рискована операция…На 16 юли 1940 г. е издадена директива №16 на ОКВ. В директивата Адолф Хитлер казва: Реших да бъде подготвена десантна операция срещу Англия и ако е необходимо да бъде проведена. На операцията е дадено кодовото име „Морски лъв“, а за срок за готовност е определен 15 август.“ Пак от Уикипедия: „Френският флот, един от най-силните и модерни в света, е можел да наклони баланса срещу Англия. Но поражението му от британците по време на атаката при Мерс-ел-Кебир и потапянето му при Тулон не позволяват това да се случи.“ И още: „След поражението на Франция във Втората световна война новото колаборационистко правителство подписва (22 юни 1940) т. нар. Компиенско примирие с Германия, член 8 на което гласи, че всички френски военни кораби трябва да се съберат в пристанищата за преброяване и разоръжаване под германски или италиански контрол…На 24 юни 1940 г. френският министър на отбраната Ф. Дарлан издава секретна заповед, според която екипажите трябва да предприемат специални секретни мерки, за да не допуснат завземането на корабите от силите на който и да е противник или държава. Ако това все пак се случи, то те не трябва да попадат цели в противникови ръце.“ Още от Уикипедия: „Когато през юни 1940 г. е окупиран Париж, Дарлан е сред поддръжниците на колаборационистката политика на Филип Петен, провъзгласил се за глава на френската държава. Дарлан запазва поста си на морски министър във вишисткото правителство, и изпраща голяма част от флота във Френска Северна Африка(Подчертаното – мое – бел. авт.)…През февруари 1941 г. Дарлан става заместник на Петен вместо подалия оставка Пиер Лавал. Той също така получава постовете на министър на вътрешните работи, на отбраната и на външните работи, и фактически оглавява вишисткото правителство. През януари 1942 г. Дарлан получава редица други правителствени длъжности… Дарлан подписва с германците така наречените „Парижки протоколи“ за сътрудничество. Въпреки това, те не го считат за свой поддръжник и под техния натиск, още през април Дарлан е принуден да отстъпи много от пълномощията си обратно на Лавал, на когото германците се доверяват повече.“
Тук си задава човек въпроса имали ли са германците и най-бегла представа какво им се случва, имали ли са очи и разузнаване – да държат човек, саботиращ де факто действията им на отговорни постове цели две години? Как са позволили заповед да бъде изпратен френският Флот в пристанищата на Северна Африка? Възниква въпросът къде би бил той по- защитен – във френските пристанища или на стотици километри?
Но развилите се събития много ясно показват какво реално се случва. И кой е в час и кой – не.
Уикипедия: „На 14 юни Париж, завземането на който се разминава на косъм през Първата световна война, попада под властта на Вермахта.“ Значи корабите на френската флота са потеглили към Северна Африка на 14 юни 1940г. На 22 юни 1940г. се подписва договор, съгласно който френските кораби трябва да се съберат в пристанищата за преброяване и разоръжаване. (Но кои пристанища? Германците хал хабер си нямат). На 24 юни 1940 г. френският министър на отбраната Ф. Дарлан (припомняме), издава секретна заповед до екипажите на корабите да не допуснат завземането им от който и да е противник или държава. В периода 3 – 8 юли 1940 г. Британия провежда операция по унищожаване на френските кораби (В Северна Африка – бел. авт.), кулминация на която е битката при Мерс ел Кебир (край Оран, Алжир).“Уикипедия и още: „Само при атаките в Мерс ел-Кебир са убити 1297 французи и около 350 са ранени. На 5 юли 1940 г. Франция скъсва дипломатическите си отношения с Англия, като изобщо отношенията между двете държави се влошават за години напред.“ Което потвърждава британската поговорка: „Ние нямаме приятели, ние имаме интереси.“
И последно по темата: „Англичаните не успяват да унищожат основните си цели – линейните кораби „Дюнкерк“, „Страсбург“, „Ришельо“ и „Жан Бар“: След ремонт „Дюнкерк“ (съвместно с ремонтираните „Прованс“ и „Могадор“) отплава за Тулон, където споделя участта на останалите френски кораби, базирани там – на 26 ноември 1942 г. френският флот (включително „Дюнкерк“ и „Страсбург“) се самопотопява при навлизането на немските войски в града, изпълнявайки заповедта на Ф. Дарлан отпреди две години.“ (Уикипедия).
Възникват няколко въпроса, ако беше осуетено напускането на френските кораби от Франция, нямаше ли и Франция и Германия по-успешно да ги защитят от Британското нападение? Ако германците се бяха усетили и бяха сменили Ф. Дарлан какво щеше да стане с флота на Франция? Ако германската дипломация беше успяла да убеди французите да използва флота им срещу Англия, щеше ли да успее операция „Морски лъв“?(Уикипедия: „По онова време френският флот е нареждан сред най-могъщите в света.“)
За поведението на Ф.Дарлан се сещаме израза по соц.-а „Врагът с партиен билет“. Уж е с теб а тайничко ти върти такива номера, които торпилират цялата си дейност. Сталин много ги е търсил такива. Но да оставим Дарлан, къде са били германците? С какво са били заети те? Отговорът е: Били са заети да празнуват своя триумф и да унижават французите. Ето и другите клаузи от договора, подписан на 22 юни 1940г.: „ разоръжаване на френските армия и флот (чл. 4, 6, 8); френското правителство трябва да възпрепятства въоръжена съпротива на французи срещу Германия (чл. 10), поемане на разноските за германската окупационна армия от френското правителство (чл. 18); задържане на френските военнопленници в германски лагери до края на войната (чл. 20);пълен контрол на Германия върху морската търговия и въздушното пространство на неокупираната част на Франция.“ (Уикипедия, Компиенско примирие). За мен тези клаузи са унизителни, даже противоречиви – Хем искаш да няма съпротива срещу германските войски (като отговорност на френското правителство), хем френските военнопленници да останат в Германия, хем да ти поемат пълните разходи по окупацията (а защо не само частично?), хем и отнемаш контрола върху търговията. Естествено, че французите ще се съпротивляват и ще ти играят номера. Да не говорим за унижението, изиграно от Хитлер, примирието да се подпише в същия жп вагон, в който е подписано примирието след Първата световна война. Макиавели казва: „Никога не бъди жесток към един неприятел, че да не може да го направиш приятел, ако стане нужда.“ Какво щеше да стане ако германците бяха казали на французите: „Било каквото било, ако ни помогнете с флота срещу Великобритания, ще делим нейните колонии при победа.“ На французите ще им светнат очите. Няма да бъде пресилено да кажем, че докато германците се опиват от победата при битката с Франция, Британците с удара по морския френски флот решават войната.
Отиваме на операция „Барбароса“. Според мен този план е зле съставен, просто нахвърлян за кратък срок, без достатъчно информация, разчети, резерви и сведения. И зле изпълнен. От архитектите знам, че за да рухне една сграда трябват три фактора: „Лошо проектиране, лошо изпълнение и едно хубаво земетресение. И трите са налице при операция „Барбароса“. (От Уикипедия „Операция „Барбароса“): …ноември 1940 г. са начертани плановете и одобрени от Адолф Хитлер в директива №21, датираща от 18 декември 1940 г. озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г.“
Да обаче италианците нападат междувремменно Гърция, Югославия „се разклаща“ и се налага Вермахта да „гаси пожари“ на Балканите. (Изобщо Хитлер си е имал едни съюзници – и италианците и японците – на рамо да си ги носиш – всеки от тях си е играл в угод на собствените интереси). Според Пан.бг: „Възникналата обаче необходимост Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици до 22 юни 1941 г.“ Ето операцията започва с фал-старт. Хитлер и генералитета – „чувствата са взаимни“. Генералитета много е подозирал Хитлер като лаик, особено като изоставя Великобритания и прехвърля удара на Изток – т.е. започва война на два фронта. (Нещо което Александър Македонски не прави, завладявайки първо Египет). Хитлер пък въодушевен от успехите си в Европа се е смятал себе си за голям военачалник и е пренебрегвал генералите. Тук трябва да кажем, че успехите на Германия в Западна Европа се делят на две – първо политически концесии от Великите сили, в резултат на което пада и Чехословакия, подялбата на Полша с Русия – повече политически успех, отколкото военен и победата във Франция – главно военен успех на генералите, начело с танковия ген. Гудериян.
Така, че хубаво е било Хитлер да се осъзнае. Друг парадокс – (настрана от мотива на Хитлер, за който писахме в началото т.е. настройването на икономиката на САЩ на „военни релси“) и Хитлер и Наполеон нападат Русия заради Великобритания. Наполеон, защото Русия е саботирала морската му (континентална) блокада за Великобритания, а Хитлер, защото е вярвал, че ако победи Русия, Великобритания ще капитулира.
Един германски наблюдател констатира: „Ако кампанията в Русия продължи повече от три години, ще трябва да оставим местното население без троха.“ Това се случва още на първата година. И Наполеон и Хитлер буквално обират до троха запасите на местното население (което даже в случая с Хитлер ги посреща като освободители) и ги обръща срещу тях в партизански войни.
Планът Барбароса изобщо не си дава сметка за местните пътища (с изключение на два) – те са коловози от кал. (И мостовете над реките на тези пътища естествено са взривени от руснаците). Обратно – танковите дивизии са до голяма степен с колела, малка част са верижни и зависят от твърди пътища, а не от коловози. Хитлер пък се запалва по обхождащите оградни маневри, което ги прави още по мудни – немалка част от руските войски „се измъкват“, докато „ги обграждат“. И времето е против плана: „Внезапен дъжд, за какъвто французите са се молили напразно предишното лято, идва на помощ на силно притиснатите руснаци. Той превръща песъчливата почва в кал.“ (Б. Харт) „В преустроената танкова дивизия от 1941 г. има всичко на всичко не повече от 300 гъсенични превозни средства, докато останалите почти 3000 са на колела и повечето от тях са годни за използване само по пътища.“ (История на II Св. Война, Б. Харт, гл.13) И още: „Един германски генерал изразява това впечатление по следния начин: „Пространствата бяха безкрайни, а хоризонтите-неясни. Потискаха ни монотонността на пейзажа и огромните пространства, покрити с гори, блата и равнини. Добрите пътища бяха толкова малко, лошите — толкова много, а дъждът бързо превръщаше пясъка и глината по тях в тресавище. Селата изглеждаха окаяни и потискащи с дървените къщи със сламени покриви. Природата беше сурова, а сред нея живееха човешки същества, също толкова сурови и нечувствителни, безразлични към времето, глада, жаждата и почти също толкова безразлични към живота, загубите и болестите. Руският цивилен е корав, а руският войник е още по-корав. Той, изглежда, има безкрайна способност да се подчинява и да търпи“.(пак там) За това, колко слаб откъм разузнавателна информация е планът Барбароса: „Фаталната грешка е резюмирана накратко с едно изречение в дневника на Халдер от средата на август: „Ние подценихме Русия: смятахме, че имаме работа с 200 дивизии, но сега установяваме че те са 360“. (Б. Харт, гл.13).
До края на 1941г. Хитлер сваля от постовете им генералите Рундщед, Браухич и даже Гудериан. И продължава сам да военначалствува.
Как свършва това – знаете всички. Изводите – Хитлер не се поучава от тактиката на Александър Велики и повтаря грешките на Наполеон. И след това има едно правило в бизнеса – с каквото успееш, няма да преуспееш. Хитлер може да е „завладял“ нацията си, да е подсилил политика и икономиката, но е трябвало да остави на професионалистите да водят войната. Както Сталин безрезервно се е доверил на ген. Жуков. Или Алексанър I – на ген. Кутузов.
И още един извод – дали ще е Александър Македонски, Наполеон или Хитлер – няма такъв военачалник, тръгнал да воюва с целия свят, по всички фронтове и да успее – може да стигне до Индия, до Москва, но успехите са временни.
Вместо заключение – скандална теория. (Гьоринг – б.а.):“Той участва в Бирения пуч в Мюнхен през 1923 г. и е сериозно ранен. Арестуван е, но успява да избяга в Австрия, а после живее в Италия и Швеция. През дългото лечение на раната си се пристрастява към морфина, за което е и задържан в затвора. През 1925 г. се подлага на оздравителен курс в шведски санаториум, но остава зависим от наркотика.“ (www.boinaslava.net/thirdreich/imena/hermanngoering.htm). По Хистъри канал (History Channel) даваха филма Хай Хитлер (High Hitler) (Надрусаният Хитлер). (https://www.youtube.com/watch?v=XA9oumkI4vc). Там казват, че заради преумората на фюрера, личния му лекар Тео Морел му е давал различни наркотици – Амфетамини, Валиум, и др. както казват сутрин ободряващи, вечер – успокояващи. Авторите твърдят, че тази дрога създава приповдигнато оптимистично настроение и обърква трезвата преценка. Най- важната битка във Втората световна война е за Сталинград. Хитлер наивно е вярвал че ще спечели тази битка и до последно не е разрешавал отстъпление. Гьоринг е бил шефа на авиацията. Та само си представете следния разговор между двамата. Хитлер (надрусан и оптимистичен): „Ще спечелим тази битка! Гьоринг, ако ни обградят, ще ги снабдиш ли с достатъчно провизии и муниции по въздух?“ Гьоринг (надрусан и оптимистичен): „Да, разбира се!“ Нито Хитлер печели битката, а снабдяването по въздух е отчайващо слабо. Резултатът – катастрофа за германската армия и обръщане на войната.