„Алкохолът и самотата убиха Георги Софкин. Той беше от хубаво семейство. Баща му беше прокурор и съдия по комунистическо време, но родителите му отдавна починаха. Георги беше образован и можеше да се води интелигентен разговор с него. След като и духовният му наставник Батето почина, Жоро остана самотен и се пропи“. Това разказа пред „България Днес“ Мария Михайлова, една от най-близките приятелки до Софкин.
Миналата събота първият председател на асоциацията на малките хора у нас е открит паднал на тротоара на старозагорската улица „Митрополит Методий Кусев“, в района на Второ основно училище. Георги, чийто ръст беше 136 сантиметра, веднага е закаран в Университетската болница в Стара Загора. Той е бил в кома и с множество травми от падането.
Софкин издъхна навръх Деня на Народните будители.
„Ухапа ме куче и се наложи да отида в болницата в Стара Загора за ваксина. Съвсем случайно, докато чаках реда си, чух един мръсен и беззъб клошар да пита доктори и сестри за Жоро Софкин. Излъга ги, че му е брат. Те му казаха, че не могат да говорят с него. Аз отидох в друго отделение за ваксина против бяс и когато се върнах за втората инжекция, се поинтересувах и исках да видя Георги и да му занеса храна и каквото му е необходимо. С прискърбие ми съобщиха, че е починал. Не ми казаха нито къде е, нито дали е погребан. Моргата беше затворена, а в отделението не ме пуснаха“, разказа с прискърбие Мария.
И допълва: „Много ми е жал за Софкин. Навремето Иван Славков ме запозна с него. Батето се грижеше за Жоро и го гледаше. Казваше ми: „Какво да го правя бе, Мария? И той душа носи“. Когато почина Батето, животът на Жоро тръгна надолу. Въртеше се около депутатите, но те не му обръщаха внимание и след като изгуби подкрепата си, Софкин рухна. Остана само на пенсията си, но тя не му стигаше и той залитна към алкохола и не се спря.“
Михайлова разказа, че в последните години заради присъда над Георги наследственият му апартамент в Стара Загора е продаден от съдебен изпълнител. Добросърдечната жена често помагала и дори приютявала малкия човек в дома си.
„Софкин беше отчаян и нямаше кой да му подаде ръка. Аз от време на време го прибирах, за да го нахраня и да се изкъпе. В София Софкин живя 6 месеца в апартамента ми, а когато се върнах в Стара Загора, дойде с мен. Помагала съм му с каквото мога, но аз съм пенсионерка и не мога да го поема изцяло, а и не исках хората, с които се беше свързал, да идват в дома ми.
Бях му намерила безплатна квартира в Стара Загора. Таванско помещение с обща тоалетна, но беше прилично и подходящо за сам човек. Той изобщо не отиде. Луташе се по приятели ту в Петрич, ту в Сандански. Накрая и те го изоставиха. Преди идваше по-често при мен, особено когато беше много гладен, но накрая се беше превърнал в клошар и се срамуваше от вида си. Не го бях виждала няколко години“, със сълзи на очите разказа Мария.
Мария казва, че Георги Софкин бил добър човек. „Не заслужаваше такава кончина. Ще събирам пари за погребението му. Жоро е достоен за хубаво погребение. Ще отида в старозагорския пенсионерски клуб „Васил Левски“, за да го организираме“, категорична е Мария Михайлова.