Благой Георгиев е сред най-известните български футболисти. Той започва футболната си кариера в отбора на „Славия”, където играе до 2004 г. С този тим изиграва 168 мача „А” група и вкарва цели 45 гола. През 2015 г. преминава под наем в испанския „Депортиво Алавес”, а след това – в сръбския гранд „Цървена звезда”, където за 32 мача вкарва 2 гола. Играл е и за „Дуисбург” – отбор от германската Първа Бундеслига, и за руския „Терек Грозни”, където е капитан.
Освен с футболните си умения, Благой е прочут и с любовта си към Бог, която е безкрайна. В знак на благодарност към Твореца той построява два параклиса – един в Суходол и втори в Горна баня. Футболистът е роден на 21 декември 1981 г. в София. Малко след рождения си ден той гостува в популярната рубрика на „Уикенд”.
– Какво си пожелахте навръх рождения си ден?
– Това, което си пожелавам винаги – здраве и пак здраве. Не само за мен, но и за всичките ми близки, приятели, роднини. Моля се Бог да ги пази и да ги закриля. Нека бъдем благословени. Ангелите ни хранители да бъдат винаги с нас. Специални пожелания не си правя, особено за материални неща – те нямат никаква стойност, проумял съм това още преди години. Божията благословия е важна за всеки човек. Различните вещи се купуват, майсторят…
– Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план? Направихте ли си равносметка?
– За мен едно от най-важните неща в живота ми е децата ми да са добре. И те наистина са добре. Радвам им се, защото са смисълът на моя живот. Държа много на семейството, на съпругата ми Поли. Ще се повторя, но пак ще кажа, че се моля единствено да сме здрави. В професионален план не се занимавам с нищо. През изминалата 2022 година успяхме да направим няколко проекта, които през 2023-а вече ще са напълно реализирани. Хубаво нещо са спортните проекти, поддържат здравето и духа на хората.
– Имате ли незабравим рожден ден, за който да ни разкажете?
– Всеки мой рожден минава по интересен начин. Навремето събирах много гости, танцувахме, вдигахме шум, без значение дали купонясвах в България или в чужбина. Но нещата се промениха. Вече се събирам само с най-близките си хора, една маса – добре подредена, чукане за наздравица. Човек, за да се чувства добре, не е нужно да бъде показно разточителен. Стремя се да живея по-просто, по-обрано.
– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате или обичате изненадата?
– Има ли човек, които не обича подаръците?! Аз не познавам такъв! Обичам и изненадите. Но подаръците с годините все по-малко ме интересуват. Предпочитам да са не във формата на вещи, а като здраве, усмивки, любов. Явно съм улегнал. Дори си мисля, че вече говоря като стар човек, които е разбрал кои са най-важните неща от живота. А и в Библията е казано да не трупаме нищо, което молци разяждат. Но никога не се разделям с кръста, който ми подари патриарх Максим малко преди да почине. Той е един от най-важните хора, които съм срещал в живота си. Нося го непрекъснато на врата си. Това е един от неговите кръстове, който винаги ще има сантиментална стойност за мен.
– Смятате ли, че този кръст ви е на късмет?
– Определено. Като го нося на врата си зная и усещам, че Бог е с мен, че ще ме напътства да вземам правилното решение. Случвали са ми се разни лоши неща. Било ми е трудно, но Бог е бил до мен. Благодарен съм му, че винаги ме е спасявал и вадел от ситуация.
– Броил ли сте колко са татуировките по тялото ви с лика на Христос?
– Отдавана не си броя татуировките. Като бях млад, исках да изрисуват тялото ми. Ако тогава разсъждавах по начина, по които мисля сега, нямаше да си направя нито една татуировка. Макар че не мога да кажа, че съжалявам за стореното. Така съм искал, така съм направил. Татусите ми са религиозни, защото за други неща по тялото си не съм искал да се рисува. Всичко щеше да ми омръзне. Вечен е само Христос.
– Какво е за вас Бог?
– Той е на първо място в моя живот и мисля, че всеки човек трябва да го поставя винаги пред себе си и да се уповава нему. Без вяра човек е нищо. Имам приятели, които не са вярващи. С времето нещо се случва и те започват да вярват. Сега ще ви дам пример за вярата. Ако решите да садите цвете и не вярвате, че то ще порасне, то наистина не пониква от земята. Ако обаче вярвате, че ще израсте здраво и красиво, така ще стане. Всеки има заложена вяра в себе си. Въпросът е кога ще я открие и ще ѝ се довери.
– Кой е най-тежкият и най-хубавият момент в живота ви?
– Тежките моменти са когато съм губил приятели, имал съм операции, по-сериозни травми. Имам такива жестоки инциденти, че дори не искам да си ги спомням. Въобще не искам да се връщам към лошото. Най-хубавите момента са ражданията на децата ми. За трети път ще го кажа – да си ми живи и здрави.
– Притеснявате ли се от старостта?
– Всеки се притеснява, естествено, макар че аз се чувствам комфортно за годините си. Имам млад дух. Изживявам пълноценно всички 12 месеца от рожден ден до рожден ден и зная, че всяка възраст е хубава сама по себе си.
– Как виждате себе си след пет години?
– Това е дълг период. Вероятно бих се занимавал с нещо, свързано с футбола. Теренът ми липсва и скучая без него. Имам планове. По-големият ми син се занимава с футбол, ще му помагам. Ще помагам и на другите деца. Искам да бъда полезен с опита и познанията си, да дам кураж и подкрепа на тези, които се нуждаят от нея. Вероятно бих се занимавал и с някакъв бизнес.
– Помните ли колко беше първият ви хонорар и за какво го похарчихте?
– Подписах договор със „Славия” и от там взех първия хонорар. Колко точно бяха парите, не си спомням, но бяха доста. Подарих ги до последния лев на майка ми и баща ми, а те си купиха кола с тях. Сам реших да даря заплатата си, защото те го заслужават. Давали са мило и драго от себе си, за да започна аз да се развивам професионално, лишавали са се, за да ме подкрепят. От дете обичах да играя футбол. С брат ми ритахме в детската градина, по дворовете, по градинките. Тичахме от сутрин до вечер, докато не ни приберат родителите. Мечтаех да съм футболист. Радвам се, че успях да реализирам тази си детска мечта.
– Мислел ли сте с какво бихте се занимавал, ако не бяхте станал футболист?
– Вероятно щях да стана свещеник. Още като тренирах футбол, четях Библията и други църковни книги. Исках да влизам в Семинарията, но заради тренировките и лагерите нямах възможност да се подготвя. Мисля, че бих станал добър духовник.
– Има ли момент в живота ви, който бихте променил по някакъв начин, ако ви се даде възможност?
– Винаги има място за корекции, има моменти, които не ни се искат да са се случвали. Правил съм десетки грешки, имал съм куп неразумни постъпки. Но няма безгрешен човек. Казвал съм на приятели, че вероятно аз съм най-грешния човек. Учил съм се от станалото и съм продължавал напред. Една грешка не е хубаво да се повтаря. Стремя се към това да поправям нещата, които не одобрявам в себе си. Това е една непрекъсната борба.
– Какво е за вас любовта – художествена измислица в киното и книгите или реалност?
– Любовта е най-силното чувство. Любовта е Бог. Когато човек обича Бог, обича и хората, и неговите други творения. Най-хубавото нещо, което може да се случи на човек, е да се влюби. Пожелавам го на всички.
– С какво спечели сърцето ви Поли?
– Тя е жена с много качества. Освен че е красива и добра, намира начин да уважава и мен, и родителите си, и животните. В същото време е земен човек, свястна жена, каквито в днешно време трудно се срещат. Още на втората-трета седмица знаех, че ще се оженим с нея. Усещаше се, има страхотна химия между нас. Доволен съм, че сключихме брак, макар и да беше много бързо взето решение. Тя дори не е ревнива съпруга. Никога не ме е ревнувала от почитателките ми. Знае, че съм човек, който е преживял доста неща и знае какво иска занапред.
– Планувате ли дете?
– За момента детето не е на дневен ред, макар че във всяка връзка е добре да има деца.
– Мечтаете ли?
– Мечтая за здраве – за мен и за близките ми хора, и да се случи това, което ще е угодно на Бог.
– Любима книга?
– Библията, която е книгата на всички книги. Чел съм я няколко пъти.
– Любим филм?
„Да срещнеш Джо Блек”. Мога да го гледам отново и отново. Поучителен и сърдечен филм.
– Любимо ястие?
– Постни пълнени чушки. Никога не съм бил чревоугодник. Важното е храната да е приготвена с любов и да е споделена с любими хора.
– Любима марка автомобил?
– Отдавна не робувам на определена марка автомобил. Колата за мен трябва да е преди всичко удобна.