За разлика от есента на 2022, сега в България има индикации за известно раздвижване. Дали страната ще успее през пролетта да излезе от безизходицата? От Петър Чолаков.
Третият мандат, който президентът Радев даде за четвърти път на БСП, е халосен патрон. Той изглежда обречен на неуспех. Поредните предсрочни избори ще бъдат вероятно в края на март или в началото на април 2023. Докато още в нощта на изборите на 2 октомври 2022 бе почти сигурно, че животът на 48-ото НС ще бъде кратък, днес в партийната система има индикации за известно раздвижване. Ако тези процеси се развият, има вероятност да се прекъсне нишката от ялови парламенти. Вместо изборите да ни поднесат „още от същото“, България може да излезе от спиралата на политическата безизходица.
ПП, ДБ и „Спаси София“ заедно?
Първият фактор е политическото инженерство. Някои от проектите са нови, други са размразени стари. Някои изглежда ще са със самостоятелна легитимност, а други – по-скоро патерици на досегашните играчи.
През миналия уикенд „Спаси София“ се учреди като политическа партия. Вече е ясно, че ПП, ДБ и „Спаси София“ разговарят за съвместни действия на предстоящите парламентарни и местни избори.
При всяко положение трябва да се започне от постигането на съгласие около цели и приоритети, да се уточни каква работа има да се върши и после да се търсят хора за нея. Това е особено важно, защото „реденето“ на листите може да бъде препъникамък пред съвместните усилия.
Несериозно е отсега, без електорални изследвания, да се оценяват шансовете на „Спаси София“ на изборите. Съвсем не е сигурно също така, че политическата математика ще работи в полза на обединение между ПП, ДБ и „Спаси София“. Ефектът може да е синергичен, но може и да не е.
Новости около НДСВ, президента и ГЕРБ?
Заговори се и за възкресение на НДСВ около проф. Огнян Герджиков, който през последните години работи под шапката на президента Радев. А кръгове около президентството упорито намекват за нов проект, в който държавният глава се кани, уж завоалирано, да вгради сянката си. Не би било изненада ако и ГЕРБ са решили да заложат на същото – за да си проправят път отново до изпълнителната власт. Едно е ясно: време за нови проекти има. Два месеца и половина са достатъчно за поредния харизматик да мобилизира хората, особено ако се ползва чужда партийна регистрация.
Политическите скандали и ефектът, който те имат върху сегашните участници, са друг фактор.
Аферата „Нексо“ например може да помрачи перспективите пред ПП и ДБ, ако се използва умело от техните политически опоненти. Ако се окаже обаче противното – наложи се впечатлението, че нападките срещу самотната „двойка на промяната“ са злонамерени и необосновани – атаките може да мобилизират тези формации и дори да им спечелят нови поддръжници.
Кой къде е?
Около два месеца и половина преди почти сигурните нови парламентарни избори, ГЕРБ и „Възраждане“ изглеждат в най-добър тонус. ДПС са повече или по-малко константа. БВ изглежда са отблъснали избиратели с реверансите си във всички посоки и може би няма да намерят място в 49-ото НС.
Логично е ерозията в БСП да продължи. Нейното ръководство изглежда тихомълком е давало зелена светлина на българското оръжие за Киев, но пък шумно се прегърна с ГЕРБ и ДПС в хартиената коалиция и най-вероятно пак ще опропасти мандата за съставяне на кабинет.
Задачите пред новия кабинет
Януари, понеделникът на годината, изглежда зареден с политически надежди, за разлика от меланхоличния октомври. Но, дори да стане факт, сама по-себе си, появата на ново мнозинство, способно да роди редовно правителство, не е повод за радост. Въпросът е какви ще са неговите ценности и приоритети. То може да запретне ръкави и най-после да проведе съдебната реформа, да приеме законите по ПВУ, да подготви членството на България в еврозоната (вече е ясно, че 1.01.2024 е нереалистичен срок и забавяне ще има – въпросът е с колко), да се погрижи истински за енергийната независимост и сигурност на страната. Но може да се случи и друго: дългоочакваният редовен кабинет да се захване да обновява и доизгражда кулисите на фасадната демокрация.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.