„Живот не значи здраве в България. В обществения смисъл ние сме нездраво общество. Няма нито една значима положителна тенденции в последните 33 години. Като числови измерения да, но като покупателно измерение не. Големи групи от хора живеят по-зле – интелигенция, духовенство, читалища, медиците също, въпреки представите да огромни богатства. Високият процент на работещите бедни е достатъчна присъда над т.нар. „Преход“, коментира съвременното състояние на обществото ни проф. Атанас Семов, цитиран от БНТ.
„Ние не се опитваме да търсим каузи. Лутаме се безцелно. Членството в една или друга организация не са цели, осмислящи съществуването на нацията. Смисълът да имаме национална кауза е да опазим нацията и държавата си и да я оставим по-добра за децата си, отколкото сме я онаследили“, това стана ясно от думите на проф.Атанас Семов.
Той каза още, че има две основни престъпления в българската образователна система. Едната е драматичното отродяване – отказ от базови национални ценности и отказ от смисъла на познанието на историята – да отглежда национални потомци и да отглежда граждани със съвест.
„Нашата отглежда безродни гастарбайтери“, каза професорът и добави, че това не е вследствие на цивилизационни движения и промени.
„Цивилизационните процеси не забраниха Жана Д’Арк и националната идентичност на никоя европейска държава. Французите не го направиха, както го правим ние – да търсим оправдание в глобалистичните процеси. Истинската толерантност и добросъседството са на основата на националната памет“, каза проф.Семов.
Споровете с Македония за Гоце Делчев е показателен. В нашите учебници има по няколко реда за него и не можеш да разбереш кой е и какъв е приносът му за България.
„Въпросът не е чий е, а кой по-добре осмисля значението на историческата памет. Не сме ние“, каза проф.Семов.