Астрономите наблюдаваха как черна дупка разкъсва звезда, скитаща се прекалено близо до нея, предаде Ройтерс.
Специалистите са на мнение, че това не е обикновен случай на хищна черна дупка, пише БТА.
Това е един от четирите примера – и първият от 2011 г. насам, на наблюдение на черна дупка, докато унищожава преминаваща звезда при т.нар. събитие на приливно разрушение, а след това изхвърля светещи струи от високоенергийни частици в обратна посока в космоса, казват изследователите. Това е най-отдалеченото и най-ярко наблюдавано подобно събитие в историята.
Астрономите го описват в публикации в изданията „Нейчър“ и „Нейчър астронъми“.
<blockquote class=“twitter-tweet“><p lang=“en“ dir=“ltr“>An incredibly bright flash that appeared in the night sky in February was the result of a star straying too close to a supermassive black hole<a href=“https://t.co/mcUzNZIWVA“>https://t.co/mcUzNZIWVA</a></p>— CNN International (@cnni) <a href=“https://twitter.com/cnni/status/1598105865726447616?ref_src=twsrc%5Etfw“>December 1, 2022</a></blockquote> <script async src=“https://platform.twitter.com/widgets.js“ charset=“utf-8″></script>
Виновникът изглежда е свръхмасивна черна дупка, за която се смята, че е със стотици милиони пъти масата на Слънцето и се намира приблизително на 8,5 милиарда светлинни години от Земята. Една светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година – 9,5 трилиона километра.
„Смятаме, че звездата е била подобна на нашето Слънце, може би по-масивна, но от подобен вид“, казва астрономът Игор Андреони от университета на Мериленд и от космическия център „Годард“ на НАСА, водещ автор на едно от проучванията.
Събитието е забелязано през февруари с помощта на прикрепена камера към телескоп в обсерваторията „Паломар“ в Калифорния. Разстоянието пък е изчислено с Много големия телескоп в Чили.
„Когато звезда опасно се доближи до черна дупка – няма причина за притеснение, това няма да стане със Слънцето, тя е насила разкъсана от гравитационните приливни сили на черната дупка“, разяснява астрономът и съавтор на изследването Майкъл Кофлин от университета на Минесота.
„След това парчета от звездата са уловени в бързо въртящ се диск в орбита около черната дупка. И накрая, тя консумира това, което остава от обречената звезда в диска. В някои много редки случаи, които по нашите изчисления са 100 пъти по-редки, мощни струи от частици се изстрелват в противоположни посоки, когато настъпи събитието на приливно разрушение“, добавя Кофлин.
Андреони и Кофлин обясняват, че черната дупка вероятно се върти бързо, което може да помогне да се обясни как двете мощни струи са изстреляни в космоса почти със скоростта на светлината.
Астрономът от Масачузетския технологичен институт Дирадж Пашам, водещ автор на другото изследване, казва, че изследователите са успели да наблюдават събитието много рано – в рамките на една седмица от момента, в който черната дупка започва да поглъща обречената звезда.
Докато изследователите откриват събития на приливни разрушения около два пъти на месец, то тези, при които се образуват струи, са изключително редки. Една от тях, тръгнала от тази черна дупка, изглежда сочи към Земята и затова е по-ярка, отколкото ако се насочва в друга посока.
Смята се, че свръхмасивната черна дупка се намира в център на галактика, подобна на Млечния път. Но събитието на приливно разрушение е било толкова ярко, че е засенчило светлината на звездите в галактиката.
„В пика си източникът изглеждаше по-ярък от 1000 трилиона слънца“, допълва Пашам.