Като човек, който често се опитва да се опира на историята, президентът Радев би следвало да обърне внимание на екипа си, в който явно липсват адекватни историци. Политиката „Винаги с НАТО, никога против Русия“ е път, водещ към пропаст.
За това предупреждава във „Фейсбук“ Александър Стоянов.
През Втората Световна война, Борис III се опитва да води същата политика по отношение на СССР и тя се проваля. Русия е държава, която не търпи слабост и мекушавост от своите съюзници и врагове. Уважението на Русия се печели само с твърдост и сила, никога с компромиси.
Между 1941 и 1945 г., България се унижава пред СССР неколкократно.
Борис отказва да влезе във война на Източния фронт, за да запази живота на българите и да не допуска войната в България. Резултатът от това е, че Сталин обещава Бургаска област на Турция, ако тя нападне България. После извършваме всички форми на унижение, познати на дипломацията пред Съюзниците. Това ни носи съветска окупация и загуба на територии, пари и ресурси. СССР третира България по-зле и от страните, които реално са воювали срещу Съюза. За тях ние сме безлични нагаждащи.
Днес същата оценка се чете в поведението на Кремъл. Да, Русия е доволна, че нейният Троянски кон в НАТО и ЕС играе казачок върху подкрепата за Украйна и се позори пред целия свят. Но това ни носи само презрение. Колкото повече се навеждаш, толкова повече ти се вдига задника е казал същият този народ, чийто държавен глава днес се навежда ниско пред Кремъл.
Когато след година, две или десет излезе равносметката от войната в Украйна, България ще е загубила както уважението на съюзниците си, така и на Русия.
Никой не обича нагаждачи, готованци и „обърниплащове“.
Това, което страната ни върши днес е същото, което Терзията е свършил след Събранието на Оборище – провал на националната кауза и позор пред приятели и врагове. Явно е заложено в националния ген да повтаряме една и съща предателска грешка вече 150 години.