Днешният човек е свидетел на една все по-очевидна трансформация на митологичното – с взривното развитие на технологиите и техническия прогрес, все повече разкази за далечното минало на света придобиват правдоподобност и напускат периметъра на „легендата“, за да заемат своето място в реалната, доскоро упорито отричана и укривана, най-древна история на човешкия род.
Нищо чудно, че днес Атлантида изглежда по-жива от всякога. Едва ли има ерудиран, надарен с любознателност и въображение, наш съвременник, който да не се е замислял над съдбата и причините за потъването на „изгубения континент“. В съответствие с пророчеството на Едгар Кейси, ние сякаш всеки момент очакваме Атлантида да изплува от океанската бездна – почти непокътната, с прекрасно обработените си градини, пълни с невиждани плодове, с лесовете си, в които бродят слонове, с конценричните канали и земни насипи на главния си град, с великолепния храм на Посейдон, нейния бог и патриарх – точно такава,каквато я описва Платон в диалога „Критий“.
Но ако океанологията, археологията и геоморфологията трупат все повече доказателства за действителното съществуване на потъналия във водите на Атлантическия океан континент, езикознанието никак не напредва в разбулването на загадката на името „Атлантида“.
До този момент.
Първата крачка в разгадаването на това име направих, когато открих точния превод на тайнственото название „пеласги“ – „народът“, който, според древните историци, пръв е населил Средиземноморския басейн и принадлежащите му територии и е дал цивилизационния си модел на днес обитавате ги народи.“Пелагос“на гръцки означава „море“, но гърците наричат с тази особена дума преди всичко Бяло море. „Пелагея“ обаче означава „морска“, както и „отвъдморска“, „презморска“ земя.Трябваше само да заменя „п“ с „б“, защото гърците често заместват с „п“ звука „б“ в тракийския и българския език, за да открия за коя „морска „земя всъщност е създаден този древен термин. Това можеше да бъде само Атлантида – „Белагея“ – Бялата морска или отвъдморска земя, чиито синове съвсем не са загинали наведнъж и вкупом,както доскоро си представяхме. Атлантида е била планетарна цивилизация и нейни колонии са съществували навсякъде по света, но в най-голяма концентрация те са се намирали в регионите,близки до континента-майка, в това число и в Средиземноморския басейн. Тук оцелелите атланти са влезли в контакт най-вече с народите от тракийския блок, като са се смесили кръвно и културно с тях, предавайки им основните си знания и понятийната си система, което означава и езиковия си фонд. В бъдеще ще откриваме все повече думи от тракийския и българския речник, които имат атлантски произход – „камък“, „канара“, а както сега ще видим – и „море“.
„Пеласгите“ или „беласгите“ са създатели и царе на първите тракийски царства и родоначалници на първите тракийски династии, както убедително свидетелстват Аполодор („Митологическа библиотека“) и Диодор Сицилийски („Историческа библиотека“).
Следователно „пеласгите“(„беласгите“) не са определен народ, а с това понятие древните автори са означавали атлантите и техните потомци, вече смесили кръвта си с тази на окръжаващата ги нова човешка раса – и в най-голяма степен – на тракийския етнос. „Беласги“ се наричат, защото имат бяла кожа, но от новото човечество ги отличава и друг характерен физически белег – грамадният ръст, който обаче с течение на хилядолетията и смесените бракове, все повече се приравнява към обикновения човешки ръст.
„Пеласгите“ („белите“), са и първите заселници на Палестина, чието име произлиза от тяхното название. В „Петокнижието“ обаче Мойсей назовава доминиращия ханаански народ с понятието „амореи“. В „Числа“(гл.13) пророкът пише, че още докато евреите се намират във Фаранската пустиня ( поради тегнещата над тях забрана да навлязат в Ханаан ),той изпраща 12 съгледвачи, по един мъдър мъж от всяко еврейско коляно, за да разгледат Обетованата земя и людете, които я населяват. При завръщането си,съгледвачите докладват:
„(…) И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати и наистина там текат мляко и мед, ето плода ѝ ( съгледвачите показват един грозд, толкова голям и тежък, че двама от тях го носят на върлина, а също нарове и смокини – М.В.)“
„Людете обаче,които живеят в земята, са силни и градовете укрепени и много големи, там видяхме още и Енаковите синове ( исполини – М.В.)“
„(…)всичките люде,които видяхме в нея,са превисоки мъже.“
„Там видяхме исполините, Енаковите синове от исполинския род и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци,такива се виждахме и на тях“.
В „Числа“ и „Второзаконие“ Мойсей описва как евреите, с помощта на своя Бог, унищожават напълно последните две аморейски царства – на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, исполин, чието грамадно и луксозно желязно легло впоследствие запазват като своего рода „музеен експонат“. Мойсей изтъква,че поданиците на Ог се наричат „хореи“ (букв.“хора“) и „едреи“(букв.“едри“,великани) и че евреите завладяват 60-те им градове, в това число главните – Едреи и Села ( букв.“село“,“селище“) – прославения днес туристически обект Петра в Йордания.
При тези езикови сходства и описания на външния вид на „амореите“ и на тяхната цивилизованост, можем ли да дешифрираме смисъла на понятието „а-мореи“?
Да, разбира се: то може да означава само „отвъдморски“, презморски“ и е буквален превод на словото „атлант“, „атлантски“ – „А-ТАЛАС“, като „талас“ (море) е всъщност тракийска дума, запазена и днес в нашия език в смисъл на „вълна“. „А-морей“ и „а-талас“ са еднозначни понятия, базирани на древните синоними „море“ и „талас“ ( море,вълна).
Ето че хилядолетната загадка на произхода и смисъла на понятието „Атлантида“ е разкрита – отново чрез българския език – един древен и универсален шперц, проникващ в най-дълбоките тайни на времето.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА