В статията си „Атлантида в Америка“, любезно публикувана от ФАКТИ, с две изречения описах този феномен, на който посвещавам и настоящия текст.
В „коментари“ под цитираната статия веднага се намериха хора, които без да имат понятие за какво става дума, обругаха както моето твърдение, така и мен самата. Ако тези лица познаваха убийствения бумерангов ефект на словото и колосалната му енергия, никога нямаше да си позволят да хвърлят скверни думи срещу другите. В духовния свят грозните думи и престъпните дела са равнозначни, те са плод на еднаква душевна нагласа. Неслучайно този хулителски жаргон в България беше специално селекциониран и издигнат в ранг на медиен език и средство на общуване между хората – днес всички виждаме резултата – страната ни се покри със смет и смрад в буквалния, материален смисъл на понятието. Ако искаме да спасим земята си от престъпления и душите си от грозота, трябва най-напред да изчистим езика си от сквернословия.
Дотук. Римляните са казали: „Intelligenti pauca“. Умният разбира от половин дума, а глупецът никога няма да разбере, дори ако му повтаряш едно и също цял живот. Ето защо, според древните, невежеството е робство, а глупостта – самоубийство за народите. Днешното българско битие е горчиво потвърждение на тази мъдрост.
„Феноменът на завърналото се име“( позволявам си да го нарека така), който илюстрирах с удивителните сходства между имената Атлантида, Атлантис ( а-талас ) и Америка ( а- мер ), може да бъде онагледен и с други двойки понятия – едното от които е прастаро, а другото – съвременно. Обръщам внимание, че в случая етимологията на съвременното име не е важна. Важното е, че по някакъв базов, “ дълбинен“ признак, съвременното понятие припокрива древното и би могло да се смята за негов синоним. Това „свръхестествено“ явление ни доказва, че името – идея = същина – играе първостепенна градивна роля в духовния свят, чието отражение е материалният. Впрочем всички религии споделят това становище – с изключение на една – най-човеконенавистната – материализмът.
Известният писател и изследовател Алек Маклелън заявява, че името Бразилия, дадено в 1500 г. от португалския крал Мануел Щастливия на огромната територия, завоювана за неговата корона от конквистадора Педро Кабрал, всъщност е било най-древното име на тази земя, наричана от старите ирландци Hy-Brasil от незапомнени времена. Съвременните енциклопедии твърдят, че ирландското название се отнася за митичен остров в Атлантическия океан, на 200 мили от западните брегове на Ирландия, който ту се появявал, ту изчезвал в дълбока мъгла, но все пак е отбелязван на някои стари карти като кръгло парче земя, прорязано по диагонал от река(?). Ирландското му име, което варира – Hy Brasil, Hy- Breasil, Hy Breasal, Hy Brazil – според етимолозите произлиза от „потомци“ – bress, brass – или от „ценност“, “ красота“. Идентифициран е с легендарния Остров на блажените. Днес той не фигурира на нито една съвременна карта и се смята за „грешка“ на старите мореплаватели, въпреки че някои от тях са оставили записки с описанието му. Пълното съвпадение на името му с това на държавата Бразилия е определяно като “ случайност“. Както е известно, днешното название на Бразилия, се дължи на „пау бразил“( paubrasilia echinata ), дървото, чиято дървесина боядисва тъканите с особен червен цвят, подобен на жарава, тлеещи въглени – браса ( braise – фр.ез.).
Случайност? Има ли нещо „случайно“ във вселената?
Примерът, който ще приведа по-долу, е наистина удивителен и по категоричен начин потвърждава феномена на завърналото се име, изключвайки всяка „случайност“.
Нека си спомним Овена със златното руно от мита за Фрикс и Хела, децата Атамант, цар на Беотия. Историята е подробно описана от Аполодор в неговата “ Митологическа библиотека“. Изтръгвайки се от козните на злата магьосница Ино, втора жена на баща им, Фрикс и Хела се качват на осигурения от Хермес, по молба на майка им Нефела, „овен“ и политат над морето, за да се спасят в далечни земи. Хела пада във водите на протока, наречен по-късно Хелеспонт – на нейното име, а Фрикс долита до владенията на Еет и предава на колхидския цар прословутото “ златно руно“.
Питали ли сте се някога за какъв „овен“ иде реч? Аз винаги съм разглеждала „митологията“ като непокътнато синтезирано историческо познание и въпросът за “ овена“ живо ме е интересувал още от ранно детство. Тълкуване на този “ мит“ давам в статията си „Чудовища и машини“ ( включена в книгата „Атланти и чудовища“, 2018 г. ), в която доказвам, че „овенът“ е ни повече, ни по-малко, вид открит летателен апарат. Ако беше с кабина, Хела трудно би „паднала“ от него, освен при катастрофа, в която би загинал и Фрикс. Апаратът явно е имал зооморфен дизайн, каквито са били голяма част от машините на предходната цивилизация. Особените ръкохватки, подобни на тези на съвременния мотоциклет, са увеличавали приликата с „рогата“ на овен.
Но забележете – това странно летателно средство не е описано само в творбите на древните историци, то присъства и в българския фолклор! В приказките за „долната земя“ се говори за „бял и черен овен“, очакващи да понесат юнака, който пада от „горната земя“ в някакъв комин – вертикално съоръжение, водещо в „долните светове“. Ако юнакът падне върху гърба на белия „овен“, той полита с него в първата долна земя и пътешествието му има всички изгледи за щастлив изход. Но ако юнакът има лошия късмет да се стовари върху черния овен, „животното“ т.е. „апаратът“ го понася към още по-долната ( втората долна ) земя, където го очакват страховити срещи и неясно бъдеще.
„Апаратът“ е зооморфен, но защо тъкмо „овен“? Както винаги разгадката е на една ръка разстояние и се корени, не другаде, а в името.
На латински език названието на овена е aries, arietis. Но aer, aeris пък означава „въздух“,“ мъгла“ на латински, съответно aera – на гръцки. Прилагателното „въздушен“ на латински е aerius. Забелязваме невероятно, почти омонимно звуково сходство между понятията „овен“ и „въздух“, „въздушен“. Изненадите обаче не свършват дотук. На латински език aerarius означава “ меден, бакърен“, „aeratus“ значи “ обкован с мед“, а aer, aeris ще рече „мед“ или “ бронз“, както вече писах в статията си „От Арма до Армагедон“. На английски „овен“ е ram. A на италиански „rame“ е мед, бакър. Това словообразуване в древните езици се дължи на факта, че в зората на времената нашите предци са имали възможност да наблюдават зооморфни – с вид на „овен“ – въздушни летателни апарати, обковани с възлюбения на атлантите метал – медта, бакъра, който сияе дори по-силно от златото. Това не е бил бакъра, който бързо се окислява и добива зелена патина – не е медта, която познаваме днес. А някаква особена, изкуствено обогатена разновидност на този метал. Именно от нея са изработени „чудовището“ Медуза и много от машинариите на Форкас. Разбира се, напълно приемам възможността конкретният „овен“ на Фрикс и Хела, да е бил обкован със злато, щом така твърдят древните хронисти.
А кое е “ завърналото се от древността име“, днешният двойник на прастарото название „овен“ ( въздушен летателен апарат на атлантите )?
Това е френското название на ufo – „неидентифициран летящ обект“. Французите наричат ufo – objet volant non idetifie. Преведено дума по дума – обект летящ не идентифициран. Съкратено OVNI.
ОВНИ с кирилски букви.
Съвпадението е пълно.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА