Преди дни започна тридесетата юбилейна Българска антарктическа експедиция. Първата група от 15 души тръгна от София на 19 ноември. През средата на януари се очаква още 11 учени да заминат за о-в Ливингстън. Ръководител на юбилейната експедиция е проф. дн Христо Пимпирев.
Сред основните задачи на експедицията е изграждане основите на научната лаборатория в българската изследователска база „Свети Климент Охридски“ на о-в Ливингстън и работа върху седем научни проекта.
За да разкаже повече за експедицията, гост на Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ беше ученият и полярен изследовател проф. дн Христо Пимпирев. Проф. Пимпирев е ръководител на Българския антарктически институт.
“Това е тридесетата, юбилейна експедиция на България. Нашите учени в момента се намират в Пунта Аренас (град в Чили). Чакат да мине седемдневната карантина и ще се качат на чилийски кораб, който ще ги закара до българската база. На този кораб ще бъдат натоварени гориво за три месеца престой – поне 5 тона нафта, 2 тона бензин на моторните шейни и лодките, хранителни продукти”, съобщи професорът.
Той разказа повече за научните задачи на тази експедиция. “Основата на тези антарктически експедиции винаги е науката. Там се правят най-големите открития, които касаят цялото човечество. Преди всичко те са свързани с промените на климата, които се усещат най-очевидно там. Това е една естествена природна лаборатория, предоставяща условия за научни изследвания, които в останалите континенти могат да бъдат проведени само при лабораторни условия. Там естествената природна среда предоставя тези условия. Тази среда не е замърсена от антропогенното замърсяване, което се получава от различните двигатели с вътрешно горене, от фабрики, ТЕЦ-ове, въглища. В Антарктида се правят едни от най-важните открития за развитието на климата на нашата планета”, посочи проф. Пимпирев.
По думите на професора, той се надява, че през октомври 2022 година към българската база на о-в Ливингстън ще може да се отправи и новият – първи, български военен научноизследователски кораб „Свети свети Кирил и Методий“.
“Полярните изследвания са бъдещето на човечеството. В момента ние започваме строежа на научен, лабораторен блок на българската база. Строим този блок за 21, дори 22 век – за децата на нашите деца. Правителства, президенти се сменят, но този блок ще остане. Там ще живеят и работят българи и техните чуждестранни колеги за благото на цялото човечество. Тези първи 15 души заминаха, за да поставят основите на този лабораторен блок. С тази група има четирима наши сънародници – мюсюлмани от Родопите, от село Чепинци, които са кофражисти. Именно те ще сложат основите. Тук показваме, че българи и хора от религиозни общности сме едно цяло, защото строим бъдещето на България. Там няма дрязги, няма спорове кой къде гласувал, там ние сме едно голямо семейство”, каза още проф. Пимпирев.
“Антарктида предоставя уникални възможности на много широка гама от учени. Имаме например много силен геоложки проект, който ще се работи тази година на българската база. Антарктида не е само лед – там има скали, има много полезни изкопаеми. В околностите на нашата база има злато, сребро, мед, редки метали. Без тях не можем да имаме дори един мобилен телефон, да не говорим за автомобили, ракети и всякакви други технически приспособления, с които сме свикнали да живеем. Всяка една машина използва природните ресурси на земята. Тези природни ресурси не са неизчерпаеми. Те се свършват и когато се свършат, на Антарктида ги има”, обясни изследователят на Ледения континент.
След въпрос за правовия ред на Ледения континент, изследователят подчерта, че България е пълноправен член на Антарктическия договор и може да определя съдбата на континента, наравно с Великите сили.
Професорът прогнозира, че ще се стигне до използване на ресурсите на Антарктида. “Децата на нашите деца ще ги използват”, смята той.
Ученият обясни още, че българската експедиция до Ледения континент има нужда и от финансиране. “Финансирането на тези експедиции никога не е било достатъчно. Първите десет експедиции бяха направени само от неправителствения сектор и само от спонсори. Държавата тогава не се е интересувала от нас”, посочи той.
“Антарктида е една много голяма външна политика” коментира ученият. “В момента например Полша строи нова база на Ледения континент, която струва 15 милиона евро”, даде пример той. Професорът обясни, че към момента за българската научна лаборатория са необходими 2 милиона евро – значително по-малка сума, която обаче не е осигурена. “Търсим ги”, допълни той.
“Който смята, че това е едно дело за бъдещето на нашата страна и че правим нещо сериозно в Антарктида, е добре дошъл”, каза също професорът.
В края на разговора проф. Пимпирев описа маршрута на експедицията: “В момента българския екип е в Пунта Аренас. От там с чилийски кораб ще минат през пролива на Магелан, след това през пролива на Бигъл, покрай нос Хорн, ще навлязат в най-бурните води на земята в пролива на Дрейк, кръстен на един английски пират от XIX век. Там са най-бурните води на земята, защото се сблъскват Тихият и Атлантическият океан като в една фуния. След като се премине този пролив, се стига до Южношетландските острови, до Атлантическия полуостров, до о-в Кинг Джордж, а след това до българската база”.
Планира се около 10 декември българският екип да стигне до изследователска база „Свети Климент Охридски“.
Целия разговор за тридесетата юбилейна Българска антарктическа експедиция можете да изгледате във видеото:
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fwww.fakti.bg%2Fvideos%2F606102390716904%2F&show_text=false&width=560&t=0″ width=“560″ height=“314″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“ allowFullScreen=“true“></iframe>