Предстоят нови избори в България. И този път те вероятно ще се окажат изключително определящи за бъдещето в страната. В такъв решаващ момент кампанията, на която станахме свидетели, наистина е абсурдна. Реално избирателят не получи най-важното в една кампания. Възможността да сравни тезите на всеки един от кандидатите. България е наистина феномен в предизборните кампании в цяла Европа. Тук имахме кампания за държавен глава и парламент. Невероятното е, че в рамките на тази кампания не се състоя нито един дебат между основните кандидати за държавен глава и нито един дебат между председателите на водещите партии. Нещо, което в демократичните държави е невъзможно.
Само преди няколко седмици избори се проведоха в Германия. Там председателите на трите основни партии направиха няколко големи дебата в седмиците преди вота. Реално тези дебати имаха съществено значение за определянето на победителите. У нас обаче това не е модерно. През последните три кампании за парламент видяхме кандидати за управление, които нямат абсолютно никакво намерение да се явяват на дебат със свои конкуренти. Вместо това се изпращат видни медийни фигури от партиите, които да водят кампанията. Това е хубаво, само че избирателят има нужда да види водещите лица на всяка група. Все пак те ще заемат висшите постове в държавата.
Да, аз искам да видя дебат, в който на едно място се събират Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ и Христо Иванов. Като избирател, независимо от това, какви са предварителните ми нагласи, искам да видя как всеки един от тях ще се държи в ефир, как всеки един от тях ще защити собствените си тези и ще изпъкне пред другите. В момента у нас е модерно партийните председатели да отказват преки спорове. Те не искат да се явяват в студията със своите конкуренти. Ако ще дават интервюта, настояват да са сами в студио.
Ясно е, че всеки от тях има своите притеснения. Борисов знае, че ще бъде залят от вълна от критики за своето управление от другите председатели. Нинова ще трябва да отговаря за противоречията в своята партия. Представителите на промяната ще трябва да се обясняват какви са противоречията помежду им и с кого ще трябва да се разберат. Неприятно е, да, но това е демокрацията. Ако искаш да си неин представител, ще се съобразиш и ще се явиш на дебат.
За изборите за държавен глава няма какво да се каже. Не знам дали има друга демократична страна, в която се гласува за този пост, без преди това основните кандидати да са провели поне един дебат. Действащият държавен глава Румен Радев буквално опитва да избяга от дебати. Той самият отказва да дава интервюта. Вместо това пуска представители на своята кампания, които въртят нелогични локуми, за да обяснят защо отказва най-нормалното нещо преди подобен вот. Слушаме някакви абсурдни обяснения, като това, че той не виждал смисъл от дебат в момента. Мисля, че няма друг държавен глава в нормална държава, който да си позволи подобни определения. Особено в позицията на Радев. Та той е твърд фаворит?! Реално няма изгледи някой да го победи. Има висок рейтинг и един дебат няма да се отрази кой знае колко на неговите позиции.
Ясно е, че сега е в различна позиция. Преди пет години беше борецът срещу статуквото, който можеше да използва срещу своите опоненти всеки провал на управлението. В настоящето обаче, по стечение на обстоятелствата, той е лицето на правителството, което управлява държавата през последната половин година. Бяха направени хубави неща, но той знае, че ще трябва да отговаря и за някои от провалите. Явно това не му е по вкуса и предпочита просто да си пази популярността до самия вот, като най-добре да не се стига до балотаж. Пак казвам, той е много вероятен победител. Но да откажеш публичен дебат преди вота със своите преки конкуренти е нещо, което тотално оспорва демокрацията.
Не, че неговите конкуренти са фигури, които биха могли да обърнат нещо в рамките на дебата. Професор Герджиков води една постничка кампания. Казва правилните думи, но не е нито вдъхновяващ, нито особено привличащ вниманието. Освен това повечето избиратели го приемат като представител на управлението през последните десет години. Той основно разчита на имиджа на академичен представител. Към момента обаче трябва да се търси популярност в широкия кръг на избирателите. Имаме и Лозан Панов. Той в интерес на истината наистина се опитва да е деен. Опитва да води интересна кампания. Опитва и публично да критикува Радев. Панов е и единственият от кандидатите, който настоява за дебат. Възможно е да има достатъчно добър екип зад себе си, което да му дава увереност, че може да се справи. Неговата кампания обаче се върти основно около правни въпроси, които препращат по-скоро към парламента.
Истината обаче е, че българският избирател трябва да направи информиран избор. Да, ние си мислим, че знаем кой какво предлага, но това ще ни стане ясно, само когато видим основните лица на тези предложения в пряк спор. Не просто да си разменят упреци от едно студио в друго. Да ги видим как отстояват своите твърдения. Иначе воденето на кампании от социалните платформи започва да става абсурдно. Защото така наистина правилен избор трудно може да се направи. Явно основните кандидати за висши постове просто не искат да дават отговори не въпроси, които не са им „симпатични“. Това обаче е основата на демокрацията.
Българският избирател трябва да настоява да получи нужната кампания, за да направи точния избор.