В предишна моя статия разкрих загадъчния досега смисъл на имената Юпитер и Юнона – върховния бог в римския пантеон и неговата съпруга. Тези имена, както доказах, означават БАЩА НА МЛАДИТЕ и МАЙКА НА МЛАДИТЕ, като под понятието „млади“ трябва да се разбира както сонмът богове и богини – синове и дъщери на царствената двойка, така и младото човечество, новата раса, създадена и населила земята след Потопа, в чиято стихия загива старата раса на атлантите.
Това мое разкритие прави значително по-лесно тълкуването на едно знаменателно слово в човешката лексика – ТИТАН – тълкуване, което ще бъде пробив в знанието ни за най-далечната история на земята и нейните, обгърнати в тайна, забрава и забрана владетели. Защото миналото на белия човек не е свързано нито с маймуните, нито с амебите, а с боговете и техните още по-величави предшественици – ТИТАНИТЕ.
В днешния ни дребнав бит, управляван от задкулисието, пълен с измама и пигмейски политически сплетни, понятието ТИТАН е преекспонирано най-вече от идеологическите демагози и бездарните литератори. То е любима метафора в лозунгарските напъни на лъжедемократите, които са го превърнали в непоносимо клише. Нямат брой другарите и господата, обявени от своите съпартийци за „ТИТАНИ НА МИСЪЛТА И ДЕЛОТО“, безкрайна е редичката от еднодневки, на които мошеническата пропаганда е приписала „ТИТАНИЧЕН ДУХ“, „ТИТАНИЧЕН ТРУД“ и „ТИТАНИЧНИ УСИЛИЯ“. Както толкова други свещени понятия, думата ТИТАН е окарикатурена и унизена от джуджетата, които никога не са се постарали ( или не са пожелали ) да потърсят истинския ѝ смисъл.
Освен „титаните“ в идеологията и литературната критика, хората са нарекли с това име един рядък метал и един връх – най-високият пик в една от най-миниатюрните европейски държави, Сан Марино – Монте Титано.
Но какво означава словото ТИТАН в неговия изначален смисъл? Отговор може да ни даде само митологията, защото историческите знания за най-далечното минало на нашия свят се крият точно в тези, заклеймени като “ небивалици“ и „празна легенди“ древни синтетични разкази.
Според Хезиод и Аполодор ТИТАНИТЕ са родени от брака на Гея и Уран – „първият истински владетел на земята“. Това са същества с огромен ръст и колосална мощ – шестима братя и шест сестри. Имената на братята са Океан, Хиперион, Койос, Криос, Япет и Кронос, а на сестрите, титанидите – Тетис, Темис ( Темида ), Тея, Феба, Мнемозина и Рея. Всеки от братята титани се жени за една от сестрите си и има поколение. Към това второ поколение титани или „подраса“ принадлежат Прометей – син на Япет – Атлас, Хелиос, Лето и пр. Син на Кронос – Времето – е Зевс, баща и брат на „младата“ плеяда богове, които се възправят срещу титаните и ги побеждават в чутовна битка на живот и смърт, наречена в изворите “ титаномахия“. Всички титани, с изключение на тези, които се подчиняват на „олимпийските богове“ – новите властелини на света – са избити.
Какъв се явява Кронос на Зевс? Много ясно – баща или ТАТКО, ТАТО – това слово е почти еднакво във всички човешки езици – ТАТА, АТА, БАТА – и техните производни.
Но Кронос и неговите братя и сестри са в същото време деца на Уран и Гея – първите синове и дъщери на Земята.
Логично можем да предположим, че ТИТАН означава или син ( дете ) или баща ( тата, татко ). Но кое от двете? Чисто звуково за българското ухо везните се накланят по-скоро в полза на понятието “ тата“, “ баща“, но дали това е така?
Едно от най-популярните мъжки имена в древния Рим е Тит – Titus. Какво означава то?
И днес в Италия съществува името Tito, Tita ( женски вариант ) с умалително Titino, Titina или Tizino, Tizina. От него произлизат имена като Tiziano, Tiziana и – забележете! – Titania. Следователно италианската именна традиция ясно свързва Тит с Титания, т.е. с ТИТАН.
Сабинският цар, нахлул с бойците си в Рим, за да отмъсти за отвличането на сабинянките, а после помирил се с Ромул, се е наричал Titus Tatius – Тит Татий ( или Таций ). Тъй като, логично, първите римляни по женска линия са били сабини, то сабинският цар в пряк и метафоричен смисъл, се оказва техен баща – Татий, Таций. Но ако Татий без съмнение, означава баща, какво ще рече Тит?
На италиански език думата teta означава ненка, бозка, цица – майчина гърда. На латински това слово е sinus – и оттам, според мен идва българското понятие “ син“, което е почти идентично в много индоевропейски езици – сын ( руски), son ( англ. ) и т.н. Всъщност и в италианския съществува дума seno – женски бюст, женски гърди. Идеята, вложена в понятието „син“ е “ дете, откърмено от майчина гръд“, “ бозаещо дете“ и пр. Но името Тит силно напомня “ teta“ – гърда. И неслучайно една от титанидите, съпругата на Океан – Тетис -носи това име. Ако се върнем на умалителните Titino, Titina или Tizino, Tizina – ще видим, че те произлизат от teta и означават „кърмаче“, „дете, което бозае“. Ако заменим началната буква „t“ в tizino с „z“, тъй като те са заменяеми както в латинския, така и в италианския, ще получим ни повече, ни по-малко „цицино“. Впрочем българската думица “ дете“ също произлиза от „тета“ и значи “ кърмаче“, „кърмено „.
В италианския език има едно необикновено понятие, наследено от латинския – tizio. То означава „някой си“, неопределено лице – „quel tizio“. Но в по-стари време е значело “ момче“ – „някакво си там момче“. Ето защо в нашите речници е преведено като „пич“. Tizio – момче или синче, млад човек, към който се провикват: “ Ей, синко, донеси ми това или онова!“ – eто го значението на тази дума, а от нея става ясен и смисълът на името Тит. А също и на ТИТАН – дете, син, откърмен от Земята.
В случая с ТИТАН се натъкваме на едно прастаро езиково правило – корените, от които се разклоняват цели системи от понятия, са почти еднакви, дели ги микроскопична разлика в произношението. Изследователят може лесно да се препъне в нея и да приеме нещо за неговата противоположност. ТИТ и ТАТ – СИН и БАЩА – тези срички са разделени от цели епохи. И в същото време са неразделни.
Също като в името на сабинския цар Тит Татий, което ще рече “ син на баща си“, „дете на тато“.
Тълкуването на ТИТАН като „дете“ и “ син“ ми дава основание да преведа името TINIA на върховния бог в етруския пантеон като „СИН“ – титан, дете на земята. ТИН и СИН освен всичко друго, са почти омонимни думи.
В такъв случай името на богиня АТИНА, което някой от изследователите на тракийската древност бе дешифрирал сполучливо като ТАТОВА – от АТА, баща – означава НЕ – КЪРМЕНА, А-ТИНА, тъй като е излязла от главата на своя баща, а не е откърмена от майка.
Всъщност А -ТА – БАЩА означава точно това – родителят, който не кърми.
А от ТАТ – “ баща“ – произхожда женското име ТАТЯНА – буквално „татова“, с ударение на първата сричка, което в новите времена е емблематично за Русия, но някога се е срещало и в Западна Европа.
В заключение, според мен, имаме всички основания – митологически и езикови – да поставим знак за равенство между понятията ТИТАН и СИН, ДЕТЕ – ТИТ. Ако произнесете словото ТИТАН с ударение на първата сричка, у вас няма да остане никакво съмнение, че то буквално означава ЦИЦАН – кърмен. Въпрос на ударение – и на световни ери.
ТИТАН – ето още едно древно понятие, което разкрих най-вече с помощта на изумителния български език, който никога не ме е подвел в моите изследвания и който с право наричам “ шперц“ към тайните на хилядолетията.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА