„Не ни позволяват да бъдем нормална опозиция“, проплака Тома „Катарзиса“ Биков пред Виктор по NOVA.
Защото протестните партии не съставяли правителство, а на ГЕРБ страшно им се искало да ги громят с изискано слово от трибуната.
Оратори като Спас Гърневски и Маноил Манев сигурно се гърчат абстинентни от невъзможността да впръскат мъдрост и остроумие от „трибунка“ в кулоарите.
Мъка.
„Протестите на пътните рабоници не са политически…Младен Маринов и Христо Терзийски не са заповядвали да бият никого зад колоните… Ивайло Иванов е отличен специалист…“.
Мъка.
И кое беше нормалното на ГЕРБ като опозиция по времето на Орешарски?
Напускаха пленарната зала под строй при първото изказване на тогавашните управляващи или въобще не се вяскаха в парламента.
А лидерът им играеше „умиращия лебед“ от трибуната – Доган го поръчал.
Мъка.
Ама сега с Доган се наслаждават на протестите, които трябва да минимизират щетите им на пердстоящия вот.
И максимално да забавят възхода на новите играчи, и да затруднят пътя на „обществен враг номер 1“ Румен Радев към втория мандат.
Вчера бяха пътищарите, днес миньорите и медиците, утре може алибеговите хора да излязат отново.
Бранш по бранш ще дефилират по жълтите павета до изборите.
И не – няма да срещнат народното съчувствие.
Независимо дали някой подклажда протестите им или не.