Съпругата на Михаел Шумахер – Корина е откровена до болка в документалния филм на Netflix за великия пилот. Тя разкрива много лични истории, в които представя любимия си по съвсем различен начин. Вече знаем как я е спечелил и как е преминал животът ѝ с легендарния пилот.
Корина и Михаел се срещат на парти на Мерцедес, на което момичето пристига като гадже на друг пилот – Хайнц-Харалд Френцен, но скоро те се разделят и Шумахер получава сродната си душа. Сватбата е през 1995 г. и оттогава до днес Корина е неотлъчно до него.
„Имам голям късмет, че го срещнах – той е най-сладкият и чаровен човек в света. В първите ни години заедно реших да приготвя вечеря за рождения му ден, а той ми помогна да почистя и измия всички чинии. И си помислих: „Какъв готин човек!“ И да, той беше много забавен и затова ме подкупи“, спомня си Корина.
Тя разказва и за купонджийската страна на Михаел.
„Обожаваше партитата. Почти винаги си тръгваше последен от тях. Много се смеехме и забавлявахме. Михаел обичаше да хвърля хората в басейна – това беше негова запазена марка. Дори на нашата сватба някои гости се озоваха във водата“, разкрива съпругата му.
Корина споделя и с какво я е привлякъл Шумахер.
„Влюбих се в него, защото беше прекрасен човек. Чувствах, че е специален. Дори не си мислех, че е страхотен състезател в началото на невероятна кариера. Никой не знаеше какво ще се случи по-нататък“, откровена е тя.
На всички състезания Шумахер винаги е подкрепян от съпругата си.
„Винаги ходех с него. През всичките години седях в автобуса на отбора или някъде в гаражите, подкрепях го, чувствахме се добре заедно. За него беше важно да знае, че не е сам. Пътувахме по целия свят, сменяхме често часовите зони и за него беше важно да спи достатъчно. Денят на Михаел беше планиран до минути.
Веднъж преди състезание не можех да спя и се заключих в тоалетната. Половината нощ прекарах там, четох книга. Страхувах се да не го събудя. От друга страна, когато бяхме вкъщи и той излизаше рано, винаги се приближаваше до леглото, погалваше ме по ръката, целуваше ме и тихо прошепваше: „Тръгвам“. Винаги беше много грижовен.“, спомня си през сълзи Корина.