„Два месеца преди президентските избори ГЕРБ – до неотдавна управляваща, а сега водеща опозиционна партия, няма кандидат за президент. Тези дни се разбра само, че нямало да са Борисов и Митов, а Биков вкара в по-засилена употреба името на бившия президент Стоянов. Който впрочем няма никакви шансове срещу Радев. Този три-„именник“ обаче не променя голата истина – партията на Борисов няма, не иска или по някакви причини не може да обяви кандидат“.
Това написа във Facebook публикация Иво Инджов.
„Макар и не така съдбовен за нея, президентският казус затиска и „Демократична България“. Тя има ясен профил, може да бъде решаващ фактор за съставяне на правителство в следващия парламент. Но и тя няма кандидат за президент. Не желае, не смее или не може все още да го обяви. Ако обаче не иска да разочарова твърдото си ядро, трябва да издигне конкурент на Радев, колкото и обречен да е той. Ако пък не иска да дразни разрастващата ѝ се периферия, която най-вероятно симпатизира и на Радев, не трябва да мисли за негов конкурент. Да, но партиите са именно затова, да участват на избори и да бъдат конкуренти помежду си. Да се борят за гласовете на избирателите“, коментира още Инджов.
„Свръхстранно се ослушват и националистите и все още нямат кандидат. Вярно, те нямат никакви шансове да повторят добрия резултат на Каракачанов от предишните избори, камо ли да пратят някого на балотаж като Сидеров през 2006 г. Но какви патриоти и популисти са, ако два месеца преди вота не могат, не искат или не смеят да обявят кандидат“, пише той.
„ДПС е в същия кюп – все още няма кандидат (по обективни причини такъв никога няма реални шансове за успех). За сметка на това обаче вече обяви, че ще работи против преизбирането на Радев“, допълва Инджов.
„Поведението на българските партии да вадят кандидати в последния възможен момент, под предлог, че търсят най-добрия или уж, за да го опазят от ранни хули и дискредитиране, е неадекватно. То показва липса на лидерска визия, свеждане на кандидатурата до обикновен политически маркетинг при отказ от ясно заявени политики.
А по широкия бял свят не е така. И в България не беше така.
Време е избирателите да почнат да бъдат по-придирчиви към своите партии“, завършва той.