Опърничавият трябва да бъде укротен до няколко дни. И ще бъде – не от тези, които не пожела да му бъдат съюзници, а от този, който го създаде, за ги неутрализира като врагове.
За да бъда максимално ясен – Сараите/Доган/библиотекарите, а най-точно казано – Кремъл, ще нашока канчето на Слави и той ако не с действия, с бездействия ще подкрепи създаването на кабинет с третия проучвателен мандат. Който най-вероятно ще отиде при БСП.
Това, което прави Слави силен в боя – че е единствен господар на всички явни и тайни дела в партията си, че е и владетел, и пълководец, и ковчежник, му пречи да сключи примирието, което най-вероятно и той самият желае. Затова цялата „демократична общност“ трябва да помогне на най-заклетия му враг, за да помогне на себе си. А в най-заклет враг на Слави ще се превърне получилия трети мандат – независимо дали е Корнелия, Христо или Мая.
И тримата са говорили срещу Слави и като шоумен, и като (кандидат) партиен лидер. Искали са да му обявят „война“, но не са. „Защо“ е тема на друг разговор, сега само ще кажа, че ако го бяха направили преди 5 години, „Има такъв народ“ нямаше да е първа или втора политическа сила. Сега войната стана „от само себе си“, и то по начин, най-изгоден за „партиите на протеста“. Съдбата им предлага съюз, който в други условия би бил немислим и невъзможен, но е единственият начин да бъде спрян опонент, който няма заден ход.
Това е едно от нещата, които „нормалните политици“ не разбират у Слави. Той няма заден ход, защото неговата, да я нарека деловитост, която проявява и с която живее от десетилетия, не му позволява да спре, доволен от успехите си. И ако Слави и в бъдеще продължи да търси успехи, по-големи от досегашните – а той ще продължи – и „нормалните политици“ не предприемат срещу него нищо решително, помислете какъв може да бъде краят…
За да са успешни, действията трябва да бъдат на два фронта – взаимодействие при съставянето на правителство сега, и принципни атаки срещу несистемността на партията на Слави винаги. Българската политическа система няма да издържи още една „Атака“.
Заслужава да се помисли и прецени и в какво състояние са работите на Слави. Защото те нито вървят добре, нито сегашното му положение е за завиждане. Слави не би се впуснал в политиката, ако знаеше, че ще спечели толкова много, че ще му се наложи да управлява. Той затова провали два правителствени мандата. Надяваше се, че ще е трети, най-много втори, и ще пречи на когото трябва (Бойко Борисов и ГЕРБ) колкото трябва, но се излъга. Това най-напред го обърка, защото стана против неговото очакване, и после му създаде голяма тревога. Слави се чуди как да излезе от политиката, в която зорлем го вкараха, с най-малки щети за себе си. Е, този, който го създаде, трябва да му обясни,
че начинът е да не пречи на съставянето на правителство с трети мандат. Мисля даже, че вече го е направил. А тези, които Слави не прие за съюзници, трябва окончателно да разберат, че условията, неблагоприятни за него, са благоприятни за тях, и да се залавят за работа. За да не се срамуват после, че не са посмели да извършат това, което Слави би направил с тях, ако имаше подобна възможност.