Зам.-председателят на „Има такъв народ“ Филип Станев представи приоритетите на партията пред Народното събрание. Той поиска подкрепа за проектокабинета въз основа на постигнатото в отделните сфери съгласие с партиите, с които преговарят.
По думите му след проведените срещи може да се каже, че в редица сектори е постигнато съгласие и сходство. Филип Станев отчете, че пълно съгласие между „Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и БСП има в секторите „Правосъдие“, „Икономика“, „Здравеопазване“, „Социална политика“, „Образование“ и „Земеделие“.
От парламентарната трибуна зам.-председателят на ИТН Филип Станев изброи политиките в отделните сфери, по които формациите са постигнали съгласие.
В сектор „Правосъдие“:
Премахване на Специализираните съдилища и прокуратури;
Въвеждане на работещ механизъм за предсрочното прекратяване на правомощията на Главния прокурор;
Реална съдебна реформа, чрез структурни промени във Висшия съдебен съвет;
Реформа в Прокуратурата, която да гарантира контрол върху всичките ѝ актове, засягащи пряко интересите на гражданите;
Реално електронно правосъдие с цел постигане на бърз и справедлив процес.
В сектор „Икономика“:
Промяна на Търговския закон с цел правното обезпечаване на различните етапи във финансирането на стартиращите компании. Данъчни стимули за стартиращи малки и средни предприятия, създаващи над определен брой работни места и отговарящи на определени условия;
Премахване на бариерите за правене на бизнес и постигане на интегрирана и съвместима дигитална среда за обслужване на граждани и фирми през една точка. Изграждане на икономика на данните и отворените финанси. Постигане на регионална децентрализация;
Създаване на регионални икономически зони и намаляване фрагментацията на пазарите чрез насърчаване на конкурентноспособността;
Подкрепа на предприемачеството и изграждане на експортно ориентирана икономика;
Детайлно картографиране на местните ресурси, демографски и географски нужди;
Стратегия за хармонично развитие и мобилна свързаност на регионите с догонващо развитие;
Постигане на фискална еквивалентност;
Привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина в съответствие с нуждите на българската икономика и улесняване на процедурата на сини карти;
Използване на зелени технологии за постигане на кръгова икономика.
В сектор „Здравеопазване“:
Реформа на модела на здравеопазване чрез приемане на нови „Закон за лечебните заведения“ и „Закон за здравното осигуряване“. Създаване на електронно здравеопазване;
Премахване на модела „клинични пътеки“ и замяната им с диагностично свързани групи;
Създаване на ефективно работеща доболнична (амбулаторна) помощ и общодържавна система за профилактика на социалнозначимите за България заболявания;
Спешни мерки за промяна в правилата за работа на Националната здравноосигурителна каса;
Създаване на ефективна национална система за осигуряване на спешна помощ с включено авиационно звено;
Спешни мерки за подготовка не лечебните заведения за преодоляване на четвърта COVID вълна.
По думите му в социалната сфера е постигнат консенсус за въвеждане на необлагаем минимум, подпомагане на млади семейства, преизчисляване на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот, ефективно и прозрачно управление на капиталовия пенсионен фонд.
В сектор „Финанси“:
Стремеж към намаляване на бюджетния дефицит в рамките на мандата като към края му бюджетът да бъде балансиран;
План за капиталова подкрепа на малки и средни предприятия;
Въвеждане на програмно бюджетиране, базирано на анализ „Разходи – ползи“ и осигуряване на по-добра прозрачност, отчетност и проследимост на публичните средства;
Данъчни стимули за инвестиции в производството – освобождаване от корпоративен данък при реинвестиране на печалбата на предприятията в производствени активи и възможност за ускорена амортизация;
Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС – 165 000 лева;
Въвеждане на обратно начисляване на ДДС за секторите „Плодове и Зеленчуци“ и „Биопроизводство“ за осигуряване на конкурентно предимство на българските производители;
Фискална децентрализация – преотстъпване на част от приходите от корпоративен данък и данък върху доходите на физически лица в централния бюджет на общините;
Отменяне на облагането на лихви върху депозити и застрахователни плащания;
Връщане на максимален праг на бюджетните разходи 36 – 38% от БВП и максимално ограничаване на непланирани бюджетни разходи;
Изграждане на прозрачна и достъпна за гражданите платформа за генериране на критерии за обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение;
Изсветляване дейността на ББР, прозрачност и приоритетно финансиране на малките и средни предприятия;
Реорганизация на Комисията за финансов надзор и развитие на капиталовия пазар.
В сектор „Социална политика“:
Въвеждане на необлагаем минимум за всички трудещи се и данъчни облекчения за деца;
Подпомагане на млади семейства (до трето дете) на работещи и осигурени родители, както и студенти-родители;
Преизчисляване на пенсиите и гарантиране на минимален стандарт на живот и социална подкрепа към възрастните граждани;
Ефективно и прозрачно управление на капиталовия пенсионен фонд, с цел повишена доходност и поетапно увеличение на процента осигуровки към втори стълб;
Социална подкрепа към хората с увреждания на база на техните потребности.
В сектор „Образование“:
Запазване и доразвиване на институционалния експертен проектен потенциал в институциите, които администрират и създават наука;
Ефективна интеграция на малцинствените общности в образователния процес;
Учредяване на специални стипендии за студенти от малцинствата;
Постигната договореност за въвеждане на мандатност при директорите на училища;
Строеж на детски градини, където е необходимо;
Прецизиране на текстове в Закона за висшето образование с с оглед намаляване на броя на висшите учебни заведения у нас;
Увеличаване на академичния обмен на учащи между страните от ЕС и Република България;
Обособяване на научни клъстери от образователни институции, които работят с общ академичен обмен.
В сектор „Земеделие“:
Създаване на условия за развитие на семейно земеделие с цел формиране и запазване на средна класа земеделски производители;
Реформиране на поземлените отношения с цел забавяне на концентрацията на производствен ресурс;
Осигуряване на възможност на браншовите организации да участват в процеса на вземане на решения относно политиките в сектор „Земеделие“;
Подобряване на състоянието на ветеринарно-медицинското обслужване и промяна в модела на взаимоотношенията „ветеринарен лекар – животновъд“;
Преструктуриране на държавните горски предприятия и насърчаване на частната инициатива в българската гора с цел дългосрочно използване на нейните ресурси. Стимулиране на биоразнообразието.
Той подчерта, че те са последователен проект, който цели „изчегъртване“ на корупционния модел на управление през последните 12 години.
В кулоарите на парламента преди началото на заседанието председателят на ИТН Тошко Йорданов заяви, че ще върнат мандата на президента Румен Радев до петък.