Баба ми Маргарита сподели веднъж с мен, че нейният баща генерал Иван Фичев, тогава посланик в Букурещ, казал на редактора на „Златорог“ Владимир Василев при случайна среща в София: „Господин Василев, знам, че вашият сътрудник Йордан Йовков е писател, но много ви моля, кажете му да идва навреме на работа в посолството, защото ми разваля дисциплината сред останалите служители със своята нередовност“. Трудно ми е да настоявам, че такъв разговор наистина е имало, въпреки че и на стари години (а тя се спомина на 90) баба ми имаше кристална памет за отминали хора и събития.
А генералът е имал своите основания за педантичните си изисквания: бил е дипломатически представител на една победена в току-що завършилата война страна;