24 май. Любимият празник, който по стара соц-традиция се превръща предимно в политически заклинания как е уникален за света, как ни прави „народ“, как един вид изсветлява цялата мръсотия и зловредност през другите дни от годината, как ние винаги сме за духовното и прочее стандартизирани глупости.
А 24 май днес има нужда от само едно нещо – да прекрачи в дигиталната ера, да се настани в нея с благообразните си меки императиви, и – ако даде господът на Третата индустриална революция – да напомня, че грамотността все пак е усилие.