На 76-годишна възраст тази сутрин e починал поетът Ивайло Балабанов.
Наричат го „Небесният гурбетчия“ и го определят като съвременния Вапцаров.
Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Израства като поет и журналист в Ивайловград.
Първите си стъпки в литературата прави във вестник „Нов живот“. После живее в Хасково, след това в Свиленград. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторския сборник „Когато ставахме мъже“.
Автор е на книгите: „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“(1994), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), „Песни за старо вино“ (2003), „Небесен гурбетчия“ (2010).
Носител е на наградите: „Южна пролет“ (1980), на Съюза на българските писатели (1987), „Изворът на Белоногата“ (2001), „Книга на годината“ (2004), „Александър Паскалев“ (2005), „Георги Джагаров“ (2006), „Пеньо Пенев“ (2008) и Голямата награда „Летящо перо“ от ІV международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка“ (2010).
Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград.
Ивайло Балабанов е носител и на десетки награди, призове и литературни отличия. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството е награден с орден „Св.св. Кирил и Методий“ през 2020 година.
Поклон пред паметта му!