Разглеждайки дилемата, пред която са изправени западните дипломати в опита си да се справят с ядрената програма на Иран, Хенри Кисинджър написа през 2006 г.:
„Дипломацията никога не действа във вакуум. Тя убеждава не с красноречието на своите представители, а чрез създаване на баланс между стимули и рискове“.
Рядко този баланс между стимули и рискове е бил представян толкова ясно пред иранските ръководители, както е в момента.