Британската писателка и историчка Мерсия Макдермот, която даде гласност на делото на Левски по света, е починала дни преди да навърши 96 години.
За кончината на „приятелката на българите“ и „по-българка от българите“, както бе наричана, съобщи бившият заместник-кмет на София по културата Тодор Чобанов на страницата си във „Фейсбук“.
„С тъга научих, че се е представила пред Бога Мерсия Макдермот – историк и учител, голям приятел на България и българите и автор на първата пълна история на България на английски език, биографии на Левски и Гоце Делчев, книги за Яне Сандански“, написа той.
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 г. в Плимут, Девън, Великобритания. Баща й – Джефри Палмър Адсхед е капитан хирург от Кралския военноморски флот, а майка й – Олив Мей Орме е учителка. Поради работата на баща си във флота прекарва част от ранните си години в Китай, където се научава за говори и пише на мандарин.
Мерсия Макдермот завършва руска филология в Оксфордския университет през 1948 г.
През лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия и там за първи път установява контакти с българи, сред които е и поета Павел Матев.
Година по-късно е част от международна младежка бригада, която участва в строителството на язовир „Копринка“. Отличилите се чужденци бригадири, сред които е и Мерсия, имат среща с Георги Димитров в двореца Евксиноград на Черно море през 1948 г. Докато работи на язовир „Копринка“, Мерсия се запознава с бъдещия си съпруг Джеймс Макдермот, от когото има дъщеря Александра.
Завръщайки се в Обединеното кралство през 1948 г., Макдермот се записва в курс по български език в Училището по славянски и източноевропейски изследвания на Лондонския университет. След това преподавателската и научната й дейност е тясно свързана със страната ни. От 1957 до 1989 г. писателката посещава или живее в България. Преподава в Аглийската гимназия в София в периода 1963 – 1964 г. и от 1973 до 1979 г.
Води курс за българското националноосвободителното движение в Македония в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г. Избрана е за чуждестранен член на Българската академия на науките през 1987 г. Двадесет години по-късно става доктор хонорис кауза на Софийския университет.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода от 1392 до 1885 г.
Известна става обаче с книгата си за Левски – „Апостолът на свободата“, която излиза през 1967 г. В посвешщението си към нея тя пише „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“. Творбата й е преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев – „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански – „За свобода и съвършенство“.
В края на XX век Мерсия Макдермот издава „Български народни обичаи“. В книгата тя обяснява за религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали. Представени са и българските народни музикални инструменти, както и вярванията и суеверията на българите.
Дълги години Макдермот е председател на Англо-българското дружество със седалище в Лондон. Тя е почетен гражданин на Карлово и Благоевград и носител на високи държавни отличия у нас – Ордена на розата, орден „Кирил и Методий“ и „Мадарски конник“.
Поклон пред паметта й!
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fchobanov%2Fposts%2Fpfbid02VH8hattWwG7Q6g94ggJM61sQ87h2uBGPmQfcbH2NnA6nHdBMFohtLPcjHmMKBbBxl&show_text=true&width=500″ width=“500″ height=“591″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“></iframe>