На срещата в Рамщайн федералното правителство така и не склони да предостави на Украйна бойни танкове „Леопард“. Какво още чакат в Берлин, пита Кристоф Хаселбах.
Дълго време разбирах колебанието на канцлера Олаф Шолц за доставката на тежки оръжия за Украйна. И все още разбирам добре опасенията, че Германия или дори НАТО като цяло могат да се окажат въвлечени във войната заради доставката на определени оръжия. Руските политици заплашиха да направят точно това, а президентът Владимир Путин дори разигра ядрената опция. Определено има основателни причини да бъдем предпазливи в отношенията си с Русия.
Проблемът е, че Путин знае всичко това. Нещо повече – той е включил нашия страх в сметките си още от самото начало. И докато украинците отчаяно се борят за живота и свободата си, руската армия систематично разрушава домове и гражданска инфраструктура в страната им. Военни престъпления се извършват на прага на дома ни!
Задава се изтощителна война
Украинската армия се справи изключително добре, имайки предвид огромното числено превъзходство на Русия и военното безразсъдство на Кремъл. Киев дори успя да си върне големи територии. Решаваща причина за това бе военната помощ на Запада.
Но украинската контраофанзива очевидно е достигнала пределите на възможностите си, започнала е позиционна война. А в нея предимство има Русия. Дори и без големи сражения на бойното поле, всеки ден носи огромно страдание за цивилното население. Това същевременно е и още един ден, в който светът не може да посвети цялата си енергия на други неотложни проблеми, като например преодоляването на глада, нараснал заради войната в Украйна.
Сега не е време за преговори
Заради актуалната патова ситуация, заради недостига на енергия и инфлацията много от подкрепящите Украйна държави отново призоваха за дипломация. Крайно време е да се преговаря за мир, настояват те. Същевременно е безспорно ясно, че ако Киев започне да преговаря сега, ще получи мир под руски диктат.
През октомври генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в интервю за ДВ: „Ако Русия на президента Путин спре да воюва, ще има мир. Ако Украйна спре да воюва, тя ще спре да съществува като независима държава“. Дипломацията и военната помощ не са противоположни понятия – те се допълват. Украйна би трябвало да преговаря от позицията на силата, но ситуациията в момента не е такава.
Западът не бива да се поставя в зависимост от Путин
Според военните експерти западните танкове биха дали решаващо предимство. С тях Украйна ще може не само да държи позициите си, но и да напредне още в окупираните от Русия свои територии.
Според Путин тези територии вече принадлежат на Русия. Какво би станало, ако Русия сметне, че украинското настъпление със западни танкове е включване във войната на страните, доставили танковете? Отговорът на този въпрос е следният: Путин така и така може да го изтълкува всякак. Може да възприеме и други неща като влизане на Запада във войната. Но Западът не бива да се поставя в зависимост от него. Международното право е на страната на Украйна и нейните поддръжници във войната – страната е принудена да се защитава от агресор.
Рискове има навсякъде
Да, този път не е лишен от риск. Но алтернативата – на сдържаност и ненамеса – е още по-рискована. Подобно поведение би показало на Путин и потенциалните му епигони по света, че може да му се размине за агресията. Оттам нататък негови следващи цели биха могли да бъдат Молдова или балтийските държави.
Затова колебанието за танковете вече не е уместно – ако изобщо някога е било. Докато никоя западна държава не искаше да доставя танкове, Олаф Шолц можеше да казва, че е против това Германия да го прави на своя глава. И това бе разумно. Но сега Великобритания смята да изпрати танковете си „Чалънджър“ независимо от това дали някой друг е готов на подобна стъпка. А други държави, като Полша и Финландия, са готови да изпратят веднага свои танкове „Леопард“, ако Германия им разреши. Да допусне това би било най-малкото, което германското правителство трябва да направи в настоящата ситуация. Но Германия все още отказва.
Доставката на бойни танкове е необходима стъпка от военна гледна точка. Тя отговаря на международното право, а в стратегически план е и решаващ сигнал към Путин, че Западът и съюзниците му ще се борят заедно за свободата си. Германското правителство не може да си позволи да чака още дълго време, без да породи недоверие.