„Много хора биха искали да са като мен – аз съм основател и главен редактор на списанията Playboy и Maxim. Това означава, че 10 години съм се занимавал с голи жени… професионално!“, заяви Ивайло Цветков-Нойзи в новия епизод подкаста – „При ТоТо“, предава iwoman.bg.
Пред водещия Toто Йотов (ТоТо от СкандаУ) културният антрополог „от ренесансов тип“ представи книгата си „Диалози“, която включва 26 диалога със съвременни мислители, сред които: Георги Господинов, Ицо Хазарта, Теди Москов и др. Целта на книгата си Нойзи определя като опит „да остави мисловно свидетелство за времето, в което живеем“. Обяви, че вече мисли и за втори том на книгата и побърза да покани Тото да се включи в диалозите му: „Чувствай се поканен! Такива будни хора като теб ни трябват!“.
През Тото съпругът на Мария Игнатова разкри не само „рецептата“ как Playboy стига до България, но и обяснява защо „от горе“ не позволяват Лили Иванова да бъде на първа корица на пилотния брой у нас, въпреки че присъства с фотосесия на страниците му. Признава още, че не е било лесно в началото да накарат жените да се съблекат: „Не беше лесно заради социалния контекст и реакцията – тая, щом се е съблякла, значи, ясно е каква е…“. Развенча и мита за колосалните хонорари, които жените са получавали. По думите му „това са екзотични разкази“, а истината е, че са го правили най-вече заради славата и това, че всеки носи доза ексхибиционизъм в себе си.
Ивайло Цветков е категоричен: „Аз съм нацист спрямо чалгата“.
„В началото не си ли помислихте да хванете чалгите, че те ще се навият първи? – пита Тото. А Цветков бързо подчерта, че докато той е работел в списанията, „нито една чалга“ не се е появила на страниците им: „Аз съм нацист в това отношение. Нито искам да се споменава, нито да я чувам (*чалгата). Ако имаше начин, бих я изхвърлил от медиите – да си остане в кръчмите само. Което, разбира се, е невъзможно, особено в либертарианска среда…“.
„Дразни ме културата, която влачи със себе си, а не това, че се е превърнала в бизнес.“. По думите му това е „културата на лесното, която налага идеята за бърз и лесен успех през дейност, извън рамките на закона“.
Тото към Нойзи: Ако вътре (в чалгата) имаше хубави текстове, хубава лирика, щеше ли да е по-лесно да я приемеш?
„Въпросът е какво е хубав текст. Там не може да има хубави текстове, защото все пак е поп култура, макар и субкултура, превърната в такава. И мястото на хубавите текстове очевидно не е там. Имаш рап, и то много добър български рап – и не говоря само за Хазарта, за вас (*СкандаУ) и т.н., който си струва да бъде слушан, защото е и социален… А чалгата се превърна в естрадна музика… започнаха да имитират някакви западни певици, но базово това за мене си остава субкултура.“
„Това музика за хората с ниски страсти ли е?“, го попита Тото. „Това е за хората, на които в умствения им софтуер няма идеята за окултуряване, в смисъла, в който ние го разбираме. В същото време не можем да делим културата само на висока култура и ниска, защото между тях има още 100 вида култура“, твърди публицистът Ивайло Цветков.
Вижте в долното видео какво още сподели Нойзи: